Гората на живота

First topic message reminder :

Това е гората на живота. Тя е изпълнена със светлинаи топлина. Винаго можете да дойдете тук. РП на воля.

Девин се засрами леко.
-Мама е била по-красива..-измънка той със усмивка и целуна нежно Мия,както винаги зачервен и доста нервен..

Мия се усмихна.
- Е красавецо трябва да поспя. След 10 минути може и да стана!- каза тя лягайки на тревата. Мигновенно заспа.

-..добре..-измънка той объркано.
-Аз ще те..ъъ..пазя..-Девин въздъхна и се огледа.
-От нищото разбира се.-помисли си той.

Сънят беше страшен. Книга. В която е затворен някой. Няокй който крещи и вика. И едно изречение се повтаря: Светлината на струящата бездна огрява гласът на Чародейките!

Хладен вятър полъхна и Девин усети че нещо отново не е наред.Защо кралицата не ги бе последвала? Нали тя не държи на думата си? Дев забеляза че усмивката от бледото и нежно личице на Мия бе изчезнала и сега тя сякаш се притесняваше за нещо..страхуваше се,даже и в съня си..

Мия започна да трепери. Не от студ, а от страх. В сънят ехтеше злобно вятърът. Мизбърчи вежди. Какво беше това? Какво ставаше?

Девин се притесни и клекна до нея.Вятърът се засили и стана по-хладен.Напрежението растеше,какво ставаше? Той свали якето си и го наметна на спящото момиче,гледайки я притеснено..

Треперенето не спираше. като за капак се появи една книга със затворено око и дракон със 5 заключалки. Човекът не издържа и изкрещя. Мия се събуди ужасена.
- Какво беше това?-попита тя дишайки тежко.

Девин я хвана за ръката.
-Какво има? Добре ли си?-попита я той разтревожено.
-Незнам за какво говориш..-помисли си Дев объркан..

- Сънувах нещо!- каза Мия.
- Объркана съм и имаше някой и нещо.- тя разтърси глава.
- Побърквам се!

-Не се побъркваш..и аз усещам нещо.-измънка той смутено.
-Дали кралицата ще си спази обещанието да не ни закача? Аз не съм много сигурен..може тя да ни причинява това.

- Не мисля, че ще закача нас, а някой друг.- каза Мия притеснено.
-Има някаква книга...

-..с крещящи лица..-продължи Девин тихо.
-Нали?

- С дракон и затворено око. Имаше и 5 заключалки.-каза Мия.
- Какви крещящи лица? Имаше такива затворени в нея.

-Еми да де..-измънка Девин.
-Все тая!-извъртя поглед той.
-Искам да кажа че и аз съм го сънувал това нещо ама много по-мътно и заглушено.Явно не е било предназначено за мен.

- Може би...- каза Мия и се росна на земята.
- Всичко е прекалено обърканои заплетено!- каза тя и изсумтя.

-..на мен ли го казваш..?-измънка Девин и въздъхна.
-Спокойно..скоро ще разберем всичко.

- Въобще не съм спокойна. Нервна съм инямам мира.- каза Мия бързо.

П.П. Отивам да вечерям след 5 минути идвам

-Ако искаш мога да те успокоя.-отвърна меко Девин и се усмихна.

П.П. Ок

Мия започна да диша тежко. Мислите й фучаха с 200км/ч . Какъв беше тоя човек? Коя беше книгата? Какво беше това изречение?

-Мия..Мия!!МИЯ!УСПОКОЙ СЕ!-извика Девин и я хвана за ръцете (отново).
-Успокой се или ще ме принудиш да освободя енергията в тялото ти и ти ще си толкова изморена че няма да можеш даже да говориш!ЗАТОВА СЕ УСПОКОЙ!

- Немога!- каза Мия.
-Немога като знам, че онзи човек е там... Сам! Полудява от самота. Да няма с кой да си размениш едно "Здрасти"

-..кой човек..?-попита объркано Девин.Е както бе казал..съня който бе сънувал,същия като този на Мия,бе много размазан,заглушен..и не го помнеше добре.

- Човек лутащ се в пустощта! Той е затворен в книгата.- каза Мия и въздъхна.

-Аха..е не се тревожи..няма да го изкараш от книгата като се пениш тук и се притесняваш.-отвърна Девин загрижено.