Гората на живота

First topic message reminder :

Това е гората на живота. Тя е изпълнена със светлинаи топлина. Винаго можете да дойдете тук. РП на воля.

- ЗНам...- каза Мия.
- Но... Жал ми е за него!

-Спокойно,ще го измъкнем оттам..мога да отида при кралицата и да я питам нещо за този човек.-предложи той.
-Ще го оправим някакси.

- Добре.- каза Мия въздъхвайки. Трябваше да го изкара. Скоро!

Девин се изправи.
-Ти тук ли ще стоиш или ще дойдеш? Макар че те съветвам да стоиш тук..трябва да си починеш малко.

- Не ходи при нея!- каза Мия и вкопчи ръце в него.
- Няма да ходиш при тая! Така те омая предният път!

Девин се зачерви леко но в момента нямаше място за засрамване само дето Мия го е хванала със нежните си и божествени ръце..
-Ъм..но трябва да отида.-каза той малко объркано.
-А и какво ще стане като ме омае? Имам предвид,аз само ще вися над нея и ще й врънкам "ваше височество".Ако желаеш може да дойдеш с мен,но те уверявам че ще избягвам очите й!

-Идвам с теб.- категорично отсече Мия.

-Добрее..-отвърна Девин и въздъхна.
-Аз водя пътя.-хвана я за ръката и тръгна към кралицата..

Скоро стигнаха в красивия замък.На Мия вече и се струваше грозен.
- Ето ни тук.- заключи тя.

-Дам..-кимна Девин и безгрижно продължи към тронната зала..
-Хей ако се случи нещо можеш да направиш две неща - да ме оставиш или да се опиташ да избягаш със мен.Или може да ме оставиш за после и по някакъв начин да възвърнеш съзнанието ми защото сигурно ще съм в транс.-усмихна се той.Стигнаха до залата и той застана пред трона на кралицата.
-Добър вечер,о ваше симпативъртигъзичност!-похвали я подигравателно Дев и се поклони.

- Мисля, че два юмрука ти стигат.- каза Мия.
- Млъкни хлапако!- скастри Девин царицата.
- За какво сте тук?- попита тя хладно, както винаги.

-Хлапак?!Я да не ти тегля една май-..-той млъкна.
-Тук сме за да питаме за един мъж.

- Мъж?- кралицата повдигна едната си вежда.
- В кралството има много мъже!

-Да и аз съм най-готиния.-измънка тихо Девин.
-Този мъж който търсим е..особен.Той не е в кралството.Той е затворен във някаква книга.-обясни той.

- Ямакандра. Как разбрахте за нея?- попита кралицата видимо заинтересована.
- Изгубена е преди 500 хиляди години.

-Ами разбрахме просто ей така.-отвърна Девин.Нямаше да дава отговори.
-Къде е тази книга?

- Повтраям, че е загубена.- каза кралицата. Мия се ококори.
- Но щом е от толкова години... Как човекът крещи?- попита Ми.
- Вътре е като един миг.

-Знам че е загубена..-измънка смутено Девин.
-И как може да се спаси този мъж от книгата?

- Не мисля, че има начин. Петте елемента трябва да се съберат!- каза кралицата.

-Оо хайде деее...казвай кви са тия пет елемента,кво било що било,единственото невъзможно нещо е да влезеш от там от където си излянал..познай къде.-Девин се ухили.
-Таа..казвай.

- Пет елемента! Съответно: вода, въздух, земя, огън и светкавица.- каза кралицата.
- Предупреждавам ви, че това е почти невъзможно.

-Кхъм-кхъм.Искаш ли пак да повтарям онова със невъзможното? -попита Девин,прокашляйки се отначало за да й привлече вниманието.
-Казвай как.

- Повече от това незнам. Прабаба ми го беше разказала. Предава се от поколения на поколения.- каза кралицата.
- Немога да ви помогна с нищо друго.

-Даже и местоположенията на тези елементи?-попита Девин макар че бе просто...Елемента вода си е във водата..елемента земя си е във земята..и т.н..

- Не.- каза кралицата.
- Значи, щом се предава... ни трябва най-стария човек!- сети се Мия.