Гората на живота

First topic message reminder :

Това е гората на живота. Тя е изпълнена със светлинаи топлина. Винаго можете да дойдете тук. РП на воля.

-Мечето Теди?!-учуди се Девин наум но си замълча.

Гсрдения се усмихна.
- Матю?- попита тя Мия и Берг кимна. Минаха по тесен коридор и стигнаха до просторно добре обзаведено помещение в средата седеше момче.
-Здрасти Матю!- каза Мия любезно и момчето отвърна същото.

-Матю..-изсъска наум Девин.Не знаеше от какво ревнуваше..аа сети се.
-АМА ТЯ ГОВОРИ УЧТИВО С НЕГО А НЕ С МЕН?!-извика той наум,възмутен.Външно не му личеше че е ядосан..Може би затова понятието "Лебедите във водата ритат като обезумели,но не го показват".

- Матю е моя братовчед!- каза Мия на Гардения.
- Девин- Матю, Матю-Гардения и Девин!- запозна гитя.
- Добре Дошли в моя дом!- приветства ги Матю. Той беше на около 15 години. Доста висок.

Девин се усмихна разбира се преструвайки се.
-Много..интересен дом имаш..-измънка той подозрително."Значи с брат си се държи мило а с този когото харесва - не?! Хм..ако МЕ харесва де.."-помисли си Девин и извъртя поглед.

Матю се изправи.
- Е, надявам се съм от полза.-каза братовчеда на Мия.
- От ГОЛЯМА полза си!- каза третрокурсничката.
- Дай ни 10 минути!-каза Гардения излизайки. "Предателката"вече беше в двореца на майка си.
- Мамо, ще застана на престола, само остави Мия намира!- каза Гард на майка си падайки на колене. Майката се замисли.
- Добре... НО искам Мия да дойде до тук за малко!- каза кралицата.
- Обещай, че няма да я нараняваш... Нея и приятелят и!- каза Гардения. Кралицата се съгласи и оттегли войските.

Девин изпъшка.Явно Мия не бе от хората които се извиняват..
-Е..няма смисъл да се цупя..-помисли си той и въздъхна.

Гардения влезе и дръпна Мия настрана.
- Отиди при майка ми. тя оттегли войските си и каза, че няма да ви нарани!- каза Гардения поглеждайки към Девин.
- Той трябва ли да идва?- попита Мия.
- Да.- отговори Гардения.
- Е, Матю ние тръгваме.- каза Мия и се обърна към Девин.
- Отиваме при кралицата, ти ако щеш идвай.- довърши тя и тръгна след Гардения.

-"Ти ако щеш идвай"-имитира я той с писклив глас.
-Научи се да говориш български преди да ми казваш каквото и да е било.-измънка Девин тихо.Е какво да прави иначе?Да остане със миличкия брат на Мия,или да тръгне със миличката Берг? Това със сигурност е труден избор..
-Добре идвам.-помисли си той и ги последва.

След няколко минути бяха в замъка. Мда, замъка на злата участ. Нещо намирисваше на гнило.Стигнаха тронната зала.
- За кво ме вика "скъпата ми майка"?- попита Мия.
- Вика те да те попита: Какви бяха тия отровни плодове?- попита кралицата.
- Представи си, че бяха отровни!- отвърна Мия тряснато.
- Няма да слушам бръщолявенията ти лигло!- каза с леден глас кралицата.
- А, аз съм била лигла! А вие трябва да имате приз- каменно сърце! Плодовете бяха такива които ядат хората!- отвърна Мия на майчиня си въпрос.

Девин мълчеше но реши да се намеси.
-Мия е права.-защити я той.
-Това че ти не си човек и не можеш да ядеш обикновени плодове,не значи че сме ги набрали отровни.А и ти не удържа на сделката ти.Мислех че когато всеки четвъртък идваме при теб с плодове,ти нямаше да ни закачаш и да ни нападаш.Оказа се точно обратното.

Реших да се разходя из гората. Независимо,че бях директорката,Лукас познаваше всичко,много по-добре от мен,а и това място ме успокояваше. Чувствах се сигурна и силна.

- Да не мисиш, че бих удържала?- попита царицата.
- Е, довиждане зла кралице. И оставете дъщеря си намира!- каза Мия.
- Гардения идваш ли?- поита Ми. Гард се почуди малко и отиде до Мия.

-Не ви прави чест,ваше височество.-отвърна студено Девин,най-сетне този каменен поглед и хладния ярко-син ирис започваха да взимат роля във настроението му сега.
-А кралица като вас,без чест..е нищо повече от селянка,откраднала дрехите на някой богатаж.-странно защо но вече започваше да изглежда доста сериозно а думите му ставаха мъдри и режещи..

- Не, че му е времето и мястото. Айс, понякога може да изглеждам като егоистична ....., но не съм.- каз Ми и го целуна.

Девин потръпна и се зачерви.Студеното му изражение се стопи като сладолед пред слънцето.
-Благодаря че предупреди..аз знам че не си такава..

- И... Те обичам!- каза Мия тихо едвам чуемо.

-МОЛЯ?!-извика Девин ококорен,гласът му направи ехо във залата.Той стоеше безмълвно за известно време,във шок..сапфирено-сините му очи стояха изумени..

- Как Моля? Каквото чу!- каза Мия.
- Жалки човеци!- каза кралицата.

Девин усети сила във себе си.Сила която не бе усещал преди..не магическа,не физическа..а душевна сила.Сърцето му се почувства по-щастливо а волята - по-силна.
-Кого наричаш човек а?-попита изведнъж Дев,обръщайки се към кралицата.
-Погледни се! Пременена си като принцеска! Сигурно ти слагат и подлога само и само да не станеш от прекрасния си трон и да отидеш до тоалетната! Няма да се учудя ако слугите те подмиват и мъкнат вана от банята чак до тук само и само да не ти изстине седалката за да си затоплиш задните части на него! Я млъкни и се разкарай че знаеш ли каква ще ти тегля аз,хич няма да те трая ей!-извика той разярено и заплашително.

- Да си вървим!- каза Мия и тръгна към изхода.

Девин кимна.
-Помислете върху думите ми,ваше величество!-каза той предупредително..Странно..този път сякаш кралицата не бе решила да го вкарва в транс..или той просто не се хвана..

Мия излезе от двореца. Седна под едно дърво и се замисли. Гардения я следваше.

Девин се приближи до нея и клекна за да я гледа в очите.
-Мия..нямаш представа колко се бях зарадвал..-измънка той засрамено и погледна настрани усмихнат.
-..че все още някой изобщо ме зачита..защото ми беше трудно да повярвам че..такова красиво и мило момиче като теб,би могло да ме мрази..

- А бих ли могла?-попита Мия и го прегърна.
- Как бих могла, при такъв красив симпатяга?