Гората на живота

Това е гората на живота. Тя е изпълнена със светлинаи топлина. Винаго можете да дойдете тук. РП на воля.

Девин и Мия стигнаха до гората на живота.Те спряха за миг за да се огледат..и Девин осъзна нещо..
-Ъ..изгубихме се..

- Юхууу!- изликува Мия.
- Оу, Мисааааа!- провикна се тя и леопардчето доприпка.
- Кой е казал, че ще се изгубим!

Девин я погледна изумено.
-Ъ..подготвена си за всичко! Тъкмо да си помисля че знаеше че ще се загубим..-измънка той и се усмихна.

- В кризисни ситуации е хубаво да имаш Миса!- усмихна се Мия. Видя красива горска пътека. Посредата имаше красива зелена трева, а от двете страни имаше дървета. Мария се затича напред дърпайки Девин. Спряха.

-Сега вече загубихме ли се?-попита Девин,гледайки объркано Миса - леопарда.Той всъщност бе попитал "Защо спряхме?" само че в подтекст..

- Не...-каза тя гледайки пред себе си.
- Виждаш ли замъка?-попита Мия и остана зинала. Крсив зелен замък. С много лиани и цветя.
- Колко е красив...

-Замък?-Девин впери поглед напред,търсейки този замък.
-Къде е?-попита той объркано.

- Ела...- каза Мия водейки. Пред тях имаше нещо като жив плет. Мия направи знак за тишина и запя. Храста малко по малко се отдръпваше. Зад него имаше голям замък. Същия онзи който бе сънувала Мия.

-Уоу!-изуоука Девин изумено.
-Не знаех че можеш това..-помисли си той и впери поглед във замъка.
-Ти знаеш ли това място?Мислех че си тук в училището за пръв път..как така околностите му?

- Сънувах го...- прошепна Мия приближавайки се. Мъфин припкаше след нея. Няколко крачки напред ги очакваше градина пълна с цветя. Бели, розови и сарамбозови. Мия си откъсна едно бяло цвете. Приличаше на кала.
- Харесва ли ти?-попита тя Девин.

-Ам..да но..как може да си го сънувала?-попита объркано той и погледна към Мия.Тя бе красива..и имаше една много симпатична физиономийка която той обожаваше.

- Незнам...- промълви тя пристъпвайки.
- Виж, кралицата!- посочи Мия напред. Пред тях стоеше красива жена:
- Добре дошли!- каза царицата.- Отдавна ви чакаме.- Мери погледна с объркан образ...

Девин сякаш изпадна в транс при вида на кралицата.Тя бе много красива и той сякаш не можеше да откъсне поглед от нея.
-Да..-измънка той,загледан във жената..какво бе тя?Какво ставаше?!

- Чакала си ни, защо?-попита Мия.
- Баща ти е тук.- отговори кратко кралицата.
- Моля?- едвам попита Бери. Някой кацна пред тях. Мъж, с бели крила.
- Татко!-изпищя Мия и се втурна при баща си.- Какво правиш тук?
- Дъще... Няма време... - започна мъжът.
- Какво време?- попита Ми.
- Кармилан.- простичко каза мъжът.
- Кармилан...- повтори дъщерята и очите й побеляха. Извади едно малко топченце.
- Затвори очи и се отпусни.-каза с леден глас някой. Мия се озърта. Никой. Взе топчето и го глътна. Лумна светлина заслепяваща всички. Ми изпищя. Пръстите й сякаш се удължиха, косата й потъмня... И стана това: http://s.bebo.com/app-image/6456849454/6456693112/PROFILE/i.idlestudios.com/img/q/u/08/04/15/fairy2.jpg" border="0" alt=""/>

-МИЯ!-извика Девин стреснат и се притече на нейна помощ..но когато се приближи до нея разбра че тя явно няма нужда от помощ..
-К-какво..-той замлъкна..Обърна се към кралицата.
-КАКВО Й НАПРАВИ?!КАЗВАЙ СЕГА ИЛИ ЩЕ-..-Девин си замълча но беше ядосан..не знаеше какво щеше да направи срещу тази жена..той даже не можеше да се трансформира като хората!

- Не я барай!-каза студено кралицата.
- Просто малко, магия!- Мия се извърна към баща си.
- Какво стана.?- попита тя баща си.
- Просто, ти си дъщерята на кралицата.- каза бащата на Мия-Мария.
- Квооо?- изръси Ми.- Аз си имам майка!
- Това е майка ти!- каза строго мъжът посочвайки царицата.
- А как ще се оправя?- попита Мия.
- Изплюй топчето!- заповяда бащата. Бери изпълни дадената й задача. Превяърна се отново в старата Мия- Мария Берг.
- Скоро ти ще дойдеш на мое място!- каза кралицата обръщайки се. Изведнъж всичко изчезна. Остана същата гора, както преди. Синьото топче стоеше в ръката на Мия.

Девин от страх падна на колене и си отдъхна.
-Това не се случва всеки ден..-измънка той тихо и погледна към земята,допреди малко там седеше кралицата..а сега нямаше нищо.
-Какво стана..?!

-Зависи какво имаш предвид... Станаха твърде много неща!- каза Мария вземайки Мъфин. Тя седна на тревата и се загледа в една точка.

-Говоря за онази вещица дето се мисли за кралица..-измънка той тихо.
-И за онзи мъж който каза че ти е баща..и за трансформацията ти в..онова..нещо..-гласът му трепереше но той се стараеше да не го показва.

- Във фея.- напомния Мия.
- Или някой си прави шега или ние сме полуделите!- реши тя пускайки Мъфин.
- Мисля, че ще е по-добре да се приберем.

-..да се приберем?-той се обърка.
-Ами ако онези неща ни последват и в училището?!Ще замесим всички в това!-отвърна Девин.

- Добре, ледения. Какво предлагаш? Да седим тук? Не! Ще се бием! Ела да си взема оръжията!-каза Мия и скочи.
- Аз няма да съм малка лигава принцеска! Ставай амиго!- каза тя и направи няколко крачки.
- Идваш ли?

-Да се бием?!-учуди се той но се изправи.
-Ъм добре..накъде да вървим?!Ние сме малки,не можем да се бием!!Е добре де можем..

- Вървим в общата стая! там са ми всичките оръжия. А и не сме много малки!- дяволито се усмихна Мия.