Гората на живота

First topic message reminder :

Това е гората на живота. Тя е изпълнена със светлинаи топлина. Винаго можете да дойдете тук. РП на воля.

-Добре..щом казваш..срещу какво ще се бием?-попита Девин,докато се запътваха към общата стая.

Девин и Мия стигнаха до гората вече въоражени..но това че имат оръжия не значи че са гарантирани от опастност..

Мия си тананикаше и подскачаше през целия път. Този път плета сам се разтвори, без песеен или дума. Пред Девин и Мия имаше огромна маса. Натрупана с храна. Мия седна на един стол.
- НЕ ИСКАМ да съм няква си принцеска. Запомнете го.- обърна се тя към баща си и "майка" си.
- Искаме да се явяваш всекичетвъртък тук в замяна.- каза строго царицата.

Девин извъртя поглед.
-Искам,не искам..-помисли си той раздразнено.
-В замяна?Как така в замяна?-попита Дев изведнъж и отмести сапфирено-синия си поглед към кралицата.

- В замяна... съгласна съм. Искам да овладея квинтесенцията!- каза Мия на баща си.
- В замяна, ще ни носиш плодове.- договаряше се бащата.
- Съгласна.- съгласи се Мия.- Е амиго, можем да си вървим.

-...и никой не го обсъди с мен..?-измънка той тихо.А той за какво бе дошъл на това събрание?Да стои като украса или като бодигард на Мия.
-Добре да вървим.-съгласи се Девин и се изправи от стола си.Това беше..прекалено лесно..и бързо..нещо не беше както трябва.Просто..няма как да бъде толкова просто..и безопастно..сякаш нещо не се вързваше..

- Има още нещо! Искаме да водиш това момче. Твърде познато ни е!- каза кралицата. Мия само се обърна и изсумтя.
- Айде амиго!

Девин изпъшка но беше доволен.
-Знаех си че нещо липсва.Сега вече нещата изглеждат по-добре.-помисли си той и тръгна със Мия.

- И сега какво? Ще се разхождаме ли?- попита Мия чудейки се какво да прави.

-Ще мислим.-каза твърдо Девин и седна на един камък когато се отдалечиха достатъчно много от замъка със кралицата и мъжът.
-Да видим..какво знаем за тези "неща" ?

- Кои неща?- недоуми Мия. Неща?

-За онези същества с които говорехме..Феите,елфите..говорещите портрети..-измънка Девин.
-За кралицата и онзи мъж..ти наистина ли си им дъщеря?

- Незнам!- сви рамене Мия.
- Щом знае думата Кармилан това е баща ми, за кралицата... Не съм сигурна!- каза Мия.

Девин се замисли..Кралицата бе..доста строга.И въпреки това бе неземно красива..като Мия.
- Защо искат ти и аз да сме тук всеки четвъртък в замяна на плодове?

- Не... В замяна на това, аз няма да съм принцеска и ще мога да управлявам светкавиците.- каза Мия.
- Иначе за теб ползата е нулева...

- ...о това беше много приятен коментар. -измънка той тихо със сарказам.
- Те казаха че съм им бил познат или нещо подобно..не съм сигурен..какво би трябвало да значи това?

- Че познават теб или някой от твоите роднини.- обясни Мия.
- Може би са те виждали като бебе?- разсъждаваше на глас Ми.

- Може..Ами..Татко бе вампир и бе от клана Айс..както съм и аз,само дето.."напуснах"..Мама беше крилат зимен демон и тя бе от клана Суан..тези неща да ти говорят нещо?-попита Девин.

- Абсолютно нищичко!- призна си Мия.
- Иначе освен, че съм черен ангел, съм война на Саоуши.-каза Мия и се излегна на тревата.

-Сао-..уши?-обърка се Девин.
-Ти си войн?-още повече се учуди той.Момиче да бъде войн?
- Какво е Саоуши?

-Мхм, Саоуши. Да, аз съм войн. До Саоуши- това са няколко война, които са обучавани, за да се борят. Срещукого- така й не разбрах.- обясни му Мия.

-Уау...-измънка Девин.
-Значи ти си войн..и си обучена да се бориш срещу нещо което не знаеш? Може би пък това нещо срещу което ще се биеш все още не е създадено! Може да сте обучени предварително за да сте готови срещу "злото което ще връхлети светът",само дето това време още не е дошло! Може би са ви подготвили защото когато злото се появи,ще е твърде късно за обучение!

- Уф... Гадно е да си войн. Трябва да очакваш опасности...-каза Мия и въздъхна. Погледна Айс във очите. " Може би пък, те да са студени, а той да е топъл" мислеше си тя.

Девин видя че тя го гледа в очите и се засрами.Отмести поглед.
-Да,сигурно е доста неприятно..-измънка той смутено.
-Ами..имената Кайен и Келестия да ти напомнят на нещо? Тъй като ти си може би дъщеря на онази кралица,може би ще си спомниш за тях..

- Познати са ми, но не ги знам.-каза Мия.
- Имам един въпрос. Защо винаги когато те погледна в очите ти отместваш погледа?- попита Ми.