Гората на живота

First topic message reminder :

Това е гората на живота. Тя е изпълнена със светлинаи топлина. Винаго можете да дойдете тук. РП на воля.

-По спокойно войнико!- каза мия и седна на земята.
- Да упражняваме малко йога!- предложи Мия заемайки позиция лотос . Тя въздъхна и затвори очи. Започна да вдишва и издишва бавно.

Девин седна на земята но по нормално..
-Какво да правя..? Да се трансформирам ли?

- Отпусни се!- каза Мия.
- Оставиччувствата и настроенията. Изчисти мозъка си.- каза тя и започна да прави знаци с ръце.

-Това е нелепо!-извика възмутено Девин.
-Да правиш йога е..незнам..не е за мен.-измънка той.

- Млъкни и се вслушай в себе си.- каза Мия и напълно се отпусна.
- Просто слушай, слушай природата!- довърши тя и въздъхна.

-Хайде де,ти не си сънувала такива глупости като мен затова си мълчи! Аз мисля да се трансформирам за да се оттърся от кошмара..незнам..не ми изглежда много нормален..хей чакай!ЧААКААЙ!!-Девин налетя на нея и я събори на земята в легнало състояние.
-КРАЛИЦАТА!

- Кралицата?- Мия недоумяваше.
- Да не мислиш, че тя ти праща тия раути?- попита тя.
- Не ставай смешен. Има нещо много гнило!- довърши Мария.

-Има и такава възможност! Може да се опитва да ни стресне и да се откажем от търсенето ни за онзи мъж от книгата! -обясни прибързано Девин.
-Или ако не е Кралицата,тогава някой друг се опитва да ни попречи!

- Залагам на другия.-кааза Мия и веднъж и просветна нещо. Изречението го беше написал Томас Лоуит! Мия скочи на крака и започна да обикаля.

Девин се обърка от внезапното ставане на Мия.
-Чакай Мия! Какво стана?!-той я сграбчи за да спре да върви на посоки.
-Измисли ли нещо?!

- Сетих се нещо!- каза тя.
- Изречението което чух насън, е част от поема написана от Томас Лоуит!- Мия се въодушеви.
- Той е живял тук и е пазел фар. Фарът при островът на русалките!- изписука Мия поемайки въздух.
- Хората не обичали острова, мислели, че е обитаван от духове. Водата погълнала острова. "Светлината на струящата бездна огласява гласа на чародейките!" Това е!- каза Мия и подскочи.
- Камъкът е под водата и чародейките го пазят!

Девин се ококори.
-Кой би си помислил че такива неща се навъртат в главата на такова безгрижно момиче..?-помисли си той объркан и впечатлен..
-И..сега ще хукнем да вземем камъка ли?

- Не.- Мия поклати глава.
- Мисля, че онази книга с заключалките е Книгата на стихиите от Джонатан Лъдмур!- каза тя бързо.
- Трябва да доплуваме до острова.

-...да доплуваме..? Знаеш ли колко е далече острова!? Аз не съм перфектен плувец също..ще успееш ли да издържиш ако ме носиш до там? Имам предвид,със крилата си? Да летиш и да ме държиш за да стигнем по-бързо и по-безопасно..?-Девин не бе сигурен..сигурно той й тежи доста.Защо просто не можеше да се трансформира?! Аа дааа..защото го е БЪЗ!

- Ще доплуваме!- каза категорично Мия. Той и сам можеше да види, че няма нужда от спорене.
- Аз ще доплувам... С теб на гръб!- каза тя.
- Без да ми противо речиш!- добави Мария, преди Девин да е възразил.

-...това вече е нелепо..-измънка той.
-НЯМА ПЪК!-извика й в лицето.
-Не съм дете,мога да плувам сам.Затова че аз ще се оправя!-каза Девин сериозно.

- Като се умориш...- каза Мия и заклати глава.
- Момчета...- промърмори тихо. Започна малка загрявка. Упражнения, цигански колела...

Девин изпъшка и започна да прави лицеви опори.Правеше ги доста лесно.Тъй като косата му бе дълга до раменете,тя падаше по лицето му и понякога стигаше до земята когато правеше лицеви опори.
-Тая коса трябва да я пострижа..-помисли си той и изпъшка..

Мия се превъртя три пъти във въздуха.
- Ободряващо!- каза тя.
- утре ще направя пет! Отивам до езерото на любовта. да се надяваме, че е розово!- усмихна се Ми и се запъти натам.

-Розово езеро?-учуди се Девин..
-Ам добре..-той остана сам..
-Ъъ..ЧАКАЙ!-реши че е по-добре да отиде с нея.Може пък зомбита да изникнат от земята като здравец!?

Мия стигна до скалата на Матю. Сложи ръка на нея.
- Светлината на струящата бездна,огрява гласа на чародейките!- повтаряше Ми. Скалата се отвори и отвътре се подаде книгата. Окото бе затворено.
- Ето я книгата.-усмихна се Мария.

Девин се появи затичан до нея и видя стара книга..
-Това ли е книгата?!-учуди се той.

- Мда.- каза Мия и кимна. Беше предоволна от себе си и своя ум (ама, че егоистка!).

-Ъ..и сегаа ще тръгнем да търсим..?-Девин очакваше тя да продължи вместо него изречението защото той не знаеше какво да търсят..

- Водният камък!- каза Мия.
- А той е онова топче... Топчето което хвърли в есерото на мъглата!- добави Мия.