Гората на живота

First topic message reminder :

Това е гората на живота. Тя е изпълнена със светлинаи топлина. Винаго можете да дойдете тук. РП на воля.

-..тоест..?-попита объркано Девин.Я виж ти.Той не изпадна в транс!

- трябва ни някой който е на достатъчно години. Да кажем... 120.- каза Мия и се усмихна лукаво потърквайки ръце.

-Сто и КОЛКО!?-извика възмутено Девин.
-Никой няма да е жив дотогава!

- Не се съмнявай!- усмихна се Мия.

-Ама..-той отново млъкна.
-Уоу..

- Има и хора на по 1000 години.- каза Мия и си затананика. Изречението беше познато...

-...повече не искам да чуя..-измънка тихо Девин..1000..значи една 88 годишна баба изглежда на ужас и половина..значи 1000 години биха били..УОУ!

-Е, аз мисля, да изляза!- каза Мия и се запъти към изхода. Скоро... Много скоро щяха да намерятчовека.

-Чакай!-извика Девин и побягна към нея.

- Бързам бавно.- каза Мия и се засмя. Обичаше да се смее. Беше й някак приятно.

-Сега по-добре ли си?-попита я Девин загрижено.

- Определено!- увери го Мия. Донякъде и се спеше, донякъде бе пълна с енергия.

-Добре.Радвам се.-усмихна се Дев.
-Ако искаш все още мога да "премахна" част от енергията ти за да се измориш и за да заспиш..?

-Мне. Искам да съмсижизнена.- каза Мия.
- Ида направя поне 70 коремни преси!- усмихна се тя и седна на тревата.

-Аа..не го препоръчвам!-каза Девин и седна до нея.
-Жените не трябва да правят коремни преси..

- Аз ще направя!- направи напук Мия. Започна. 1...2...3...10...15...20...

Девин я налегна и положи тежесттта си върху крехкото й телце.
-Няма да правиш!

- Остави ме да вляза във форма!- каза Мия леко раздразнено.
- Ще направя 70 коремни пресисъс или без твоето съгласие!- убедиго тя..

-Ам..добре.-измънка тихо Девин и я остави като стана от нея.
-Твоя воля..но ако те заболи корема ми кажи.

Мия продължи. Направи 70.
- Е, все още не ме боли!- каза Мия предизвикателно.
- И все апк- не беше прав!

Девин въздъхна.
-Аз знам че можеш,но просто казвам да не ги правиш..може да имаш мускулна треска..знам ли?- "с това крехко телце.." довърши той наум..

Мия се изправи и започна да обикаля.
- Немога да се свъртя на едно място!- каза тя.
- Да отидем при някое езеро... Само не при това на мъглата, че като нищо ще се изгубим!- предложи Ми.

-Ам..добре няма проб-..-очите на Девин станаха замъглени и той се строполи на земята,в безсъзнание.

Ми веднага седна до Девин.
- Девин!- изписка тя разтревожено. Взе го на ръце и тръгна към общата стая. Трябваше й парфюм.

Девин се появи на същото място където бе припаднал и се облегна на дървото,замислен..Сега да се трансформирва ли или не!?
-Тъпа работа..колко съм глупав..страхлив..-помисли си той и удари с юмрук по дървото.