Гората на живота

First topic message reminder :

Това е гората на живота. Тя е изпълнена със светлинаи топлина. Винаго можете да дойдете тук. РП на воля.

Главата на Девин увисна до вратът на Мия.Той изведнъж се осъзна.Уханието на парфюм го събуди и той видя красива веничка на шията на момичето да изпъква.
-ГОСПОДИ!-изкрещя Дев и бързо принуди Мия да го пусне.
-Мия,нямаш представа как изведнъж усетих жаждата да те захапя за вра-..-той се ококори пред елфите.
-Ама какво става?!

- Правеше се на малка влюбена балеринка!- каза Мия ядосано удряйки един елф.
- ...ваше височество...- изимитира го Мария.

-О да..ваше висо-..-той се осъзна и млъкна.
-Не помня това нещо.Пак ми се подиграваш нали?-попита Девин,стоейки на едно място и не обръщайки внимание на елфите.

- Тц,тц,тц!- изцъка Мия.
- Предвид това как стъпваше на едно краче и викаше... ваше величество... и предвид сегашните обстоятелства. Аз НЕ СЕ ШЕГУВА!- каза тя "леко" бясно. Започна да раздава тояги насам натам.

Девин се ококори.
-Добре..-отвърна той тихичко.
-А..аз какво да правя?

- Като за начало се скрий.- каза Мия. Избърса устната си, която май беше разцетена.
- Побързай!- каза тя и не се сдържа. Стана нещо като ударна вълна. Елфите бяха зашеметени. Мария хвана Айс за ръката и побягна.

Девин се зачерви но бягаше с нея.
-Ама чакай..ние защо бягаме? Какво стана?!

- Няма време!- каза Мия задъхано продължавайкида бяга. Обърна се назад за да видии... Тряс! Удари се в едно дърво.
- Тръгвай!- каза тя на Айс катерейки се по растението.

Девин се сепна и застана на място.Ако тръгне и остави Мия,кой знае дали ще се срещнат пак?! Но ако остане..поне ще умрат заедно.
-Оставам.-каза той спокойно.

- Тогава се качвай!- каза Мия подавайки ръка. Чуваше се трополене. От краката на елфите.

Девин кимна и бързо се изкачи заедно със Мия.
-Съжалявам,ако можех да летя щеше да е по-добре..

- Тихо.- прошепна Мия. Елфите спряха под дървото. Мия не смееше да диша.
- Изпуснахе ги!- каза недоволно един.
- Роланда ще ни нкаже!- додаде друг. Чуха се отдалечаващи се стъпки. Мия пое въздух.
- Бяхме на косъм. Какво ще кажеш да се върнем в общата стая. При Миса...- на третокурсничката й просветна.
- Къде е Миса, а Мъфин?- попита тя разтревожено.

-Ам..ъъъ..-той се замисли.
-Един бог я знае.-измънка Девин и изпъшка.Един клон се пропука и това се оказа клона на който седи той.
-Опа..-Дев погледна надолу.
-Знаех си че така ще се издъня..-измънка той и клона падна заедно със него на земята.

Мия скочи и го взе на ръце.
- Някой ден няма да останеш жив!- каза тя. Тръгна към общата стая.

Девин се ококори възмутено но тръгна с нея.

Момчето седна под едно дърво,ядосано.
-Нищо не одобрява!-тросна се той раздразнено.
-Не стига че се отнасям с нея ПРЕКАЛЕНО добре,не стига че й оправих прекрасната устна..ами че й ТЯ НЕ МИ БЛАГОДАРИ!Не стига че не я оставих когато бяхме нападнати от онези елфи..какво говоря,то се е видяло че не й пука за мене..-измънка Девин тихо.
-Писна ми..а аз я харесвам..това е доста неловко..-той изпъшка засрамено и се облегна на дървото.

Взамъка на Роланда цареше страх и смут.
- Намерете я! Донесете ми я жива! Ще я дам за вечеря на моите кучета!- каза Роланда. Едно момиче се подаде. Дъщерята на Роланда.
- Остави я намира. Ако аз бях на нейно място нямаше и да те погледна!- каза момичето.
- Ти да мълчиш предателке!- каза майка й. Войниците тръгнаха. Гардения (дъщерята) излезе в гората.
- Ще намеря това момиче!- каза тя тихо тръгвайки към училището.

Девин изведнъж получи странно чувство и рязко се изправи.Сякаш нещо идваше..
-Това не ми харесва..-помисли си той и се скри зад едно дърво..

- Знаеш ли къде е той?- попита Мия разтревожено. Гардения я заведе при Айс. Мия започна да бърбори.
- Девин бързо искат да ни убият! Трябва да си събираме партакешите!- каза Мия и го хвана за ръката.
- Няма време!- добави Гардения.

-Ама чакай!-извика Девин стъписан.
-Чакай Мия,някой идва!Незнам дали го усещаш но някой идва и не е с добри намерения!Ъ..ти пък коя си?!-попита той Гардения.
-И ти от кога ти пука за мен..?-помисли си Девин към Мия и изпъшка.

- Идват да ни убиват! И аз незнам коя е!- каза Мия объркано.
-Тръгвай, ако не искаш да си 200 метра под земята!- добави тя.

-200 метра..Оу..-той преглътна.
-Това е много..-измънка Девин.Той се ядоса изведнъж.
-ПУСНИ МЕ!Мога сам да бягам!-отряза я свирепо Дев и пусна Мия.Все още й бе сърдит.

- Както и да е! Гардения, идвашс нас!-каза Мия. Усмихна се.
- Сетих се нещо. Може би, мога да направя нещо като мое копие... Но мъртво.- каза тя. Концентрира се. Не беше много оригинално, нопък поне приличаше на Берг! Мия тръгна напред. Мия направи стенание на умираща и побягна.

Девин малко се забави но после последва със недоумение Мия.Нещата бяха доста странни сега за него защото никой не му обясняваше нищо..но пък и нямаше намерение да пита..

Мия спря пред един висок камък.Почука на него.
- Мечето Теди!- каза тя тихо и камъка бавно се отвори. Мия въведе останалите вътре.