Гората на живота

First topic message reminder :

Това е гората на живота. Тя е изпълнена със светлинаи топлина. Винаго можете да дойдете тук. РП на воля.

- Беззащитното зайче неможе да се бие!- каза Мия намусено.
- Ето ти пръчка!- Ми му подаде своята.
- Аз ще съм без оръжие.

-Ба.Няма да нараня момиче.-отвърна почтенно Девин и остави пръчката настрани.
-И от къде ти хрумна за зайчето?!Покровителя ми е ЛЕБЕД!-подчерта той.Изведнъж се сети как когато си тръгваше от клана Айс,един прошепна зад него "Тоя покровителя му е лебед..знам ги аз тия хора..във водата ритат като обезумели,но външно не го показват..".Той потръпна леко и махна тази мисъл от главата си.

- Айде заек!- каза Мия и го нападна.
- Тъпите джентълменски истории! Ще си победен от момиче зайче!- каза тя ритайки го.

Девин стисна зъби разярено и рязко се отблъсна от земята.Изправи се пред нея и я срита в колената като й хвана ръцете и я принуди да падне.Не знаеше че Мия има такава яростна страна..

Мия се тръшкаше и риташе... Без резултат.
- ще ме пуснеш ли?- попита тя.

-Да разбира се!-съгласи се Девин и я пусна.
-Съжалявам ако съм те наранил,не исках но ти не спря да риташ и да пискаш..и исках да те спра и успокоя по някакъв начин.-измънка той.

Мия се изправи.
- Добре... Като за тренировка!

-Моля?!-попита той възмутено.
-Мислиш че това е било тренировка?!Можех да те смажа на място!-каза той раздразнено.

- Оу, треперя господин Силен!- Мия симулира треперене.
- Не исках да те побеждавам... Иначе щеше да ми се разсърдиш!- каза тя и си оправи косата.

Девин се ядоса.
-Не си играй с мен,предупреждавам те Мия,просто не искам да те нараня и затова не искам да се бия с теб.Но предизвикай ме и нещата ще станат грозни..-той погледна настрани смутено и замислено.Може би просто се фукаше със това че е вампир и крилат демон..а инаше беше слабак..

- Като че ли можеш да ме убиеш!- измънка Мия.
- Гледай каква скука е! - каза тя намусено...

Девин се ядоса,тя направо му се подиграваше на достойноството!
-Защо просто не млъкнеш за разнообразие?-попита той тихо и раздразнено.Вече я бе пуснал затова седна на земята и погледна настрани ядосан.

Мия изсумтя презрително.
- ... за разнообразие.- повтори Ми шепнешком.

-Аз се опитвам да съм мил,нежен..да не псувам и..да се държа добре с нея,а тя ще ми вика зайче и ще ми казва че не иска да ме победи защото щял да съм се разсърдил.-помисли си той и изпъшка.
-Хм!-измънка Дев раздразнено.

Мия взе един камък и го хвърли надалече. Чу се едно "Цоп". Ми се изправи. Тръгна към звука. Беше Езерото на мъглата.
- Айс!- провикна се Мия.
- Ела да видиш нещо.

-Сега даже ми викаш и по фамилията!-възмути се тихичко Девин и изсумтя.
-Идвам!-извика той и тръгна към Мия със забързани крачки.
-Какво има?

Мия и Айс бяха пред двореца. Кралицата излезе.
- Ето плодовете.-каза Ми троснато.

-..ваше височество..-простена Девин замаяно,вперил поглед във кралицата.

Черни сенки приближаваха, а царицата се смееше злобно. Мия изрева ядосано и хвана Девин. В последния момент и изникнаха крила и тя се устреминагоре, точно преди да ги хванат сенките. Мия видя един облак.
- Легни на облака без да ми противоречиш. Ще те издържи. - каза Мия лягайки. Поне някакво предимство, защото елфите имаха крила.

Девин гледаше в една точка замаян и замечтан.
-..ваше величество..-изстена той отново,явно в транс от кралицата..

- Ама че работа!- каза Мия вземайки го на ръце. Удари муедин шамар.
- Млъкни с височеството.- каза тя.

Девин се стресна и се осъзна.
-Моля?-попита той объркано.Сякаш се правеше на приятно разсеян..само дето не се правеше..

Предимството изчезна. Мия отново се устреми този път надолу. Започна да псува наум.
- Поне вече не стенеш ваше височество!- каза Мия исе скри в короната на еднодърво.

-Чакай..кралице моя..!!-Девин стъпна на пръсти като балеринка и се запъти към кралицата,разваляйки хубавото скривалище на Мия...

-О мили боже!- каза Мия удряйки му един юмрук.
-Балеринке млъквай!-изръмжа мия. Беше късно. Елфите ги бяха обградили.
- Не ми ли стига балеринката?- попита тя. Хвана Айс през кръста и извади една пръчка. Започна да се защитава.