Гората на живота

First topic message reminder :

Това е гората на живота. Тя е изпълнена със светлинаи топлина. Винаго можете да дойдете тук. РП на воля.

- Червено око!- повтори Мия. Все още обикаляйки в кръг те започна да си сресва косата.
Отново започна да си тананика.

-Ама какво е това червено око? Защо е нарисувано на тетрадка за билки? И какво може да прави?-попита Девин объркано и я хвана за раменете за да спре да върви и да тананика.
-Мия,тук нещата са сериозни.

- Ами незнам точно какво прави и защо е там.- Мия спря.
- О, сигурна съм, че гиприемаш твърде на сериозно!

-...ъъ..не се тревожи,приемам всичко нормално насериозно..говорещи портрети,феички,елфи и отваряща се жива плет със песен..-започна да изброява той..
-Но ТОВА всичко е наистина сериозно,и е напълно нормално да се приеме по-насериозно от нормалното насериозно.-завърши си мисълта Девин.

Мия се почеса по главата, видимо обърка.
- Насериозноот насериозното?- попвтори тя неразбиращо.

-Не..ъ виж.-той я пусна защото й държеше рамената.
-Имам предвид..това всичко е проблем.И е нормално човек да се притеснява при проблеми.Също така е съвсем нормално човек да се притеснява прекалено много за един проблем защото..все пак проблема си е проблем..-пак не беше много ясно ама карай..
-Сега разбра ли?

- Нищичко...- призна Мия.
- Както и да е. Феите и портретите не са нищо! Има много по-странни неща. Затова в четвъртък отиваме!- каза Мия.

-Четвъртък..тоест утре?-попита Девин объркан.
-Утре..да си носим ли оръжия?

- Не, имам някои "играчки".- каза Ми загадъчно и седна на тревата.

-Играчки..?-измънка Дев заинтересовано..в ума му изкочи представата за онези играчки които са във вид на кутия и от кутията изкача палачо със прожинка..Само дето палачото във неговия ум имаше нож и една бомба която щеше да избухне всеки момент.Той тогава се зачуди дали Мия ще носи такъв вид играчки?!

- Някои нещица.- усмихна се Мия.
- Имаш ли болт?- поита тя. Един болт и липсваше, а без него и всичко.

-Болт?!-учуди се Девин.
-Ъ..не..обикновено не ми трябва болт.-измънка той..
-Защо ти е?

- Имам да довърша една от моите играчки!- каза Мия. Тя развърза двете си опашки и се върза една.прекърши ръце и извади топка, приличаща на футболна.
- за тук е болта.

-..как така ще натъпчеш болт във топка?-учуди се той.
-А сетих се..защо просто не отидем да поискаме болт от онази кралица?

- Защо пък да го тъпча?- попита Мия.
- А, сарказъм! Колко интересно!- каза престорено тя.

Девин се подсмихна.
-Ами не съм чул досега да се слагат болтове на футболни топки.-измънка той тихо и смутено.Студен вятър полъхна,странно.Времето бе горещо а имаше студен и зловещ вятър..Девин потръпна и автоматично каза:
-Има някой тук..!-той се осъзна и погледна настрани.Все едно някой го накара да каже нещо,и за да го каже,трябваше да насочи пистолет към главата му.От страх Девин избълва тези безмислени думи и после млъкна..

- О, сигурна съм че има!- каза Мия тихо. Изправи се и взе от земята една пръчка.
- Покажи се Юниу!- тя се усмихна, злобно.

Девин се сепна и той огледа бързо земята за пръчка.Нямаше такава.
-Мамка му!-изпсува Дев наум и взе един тъп камък.Впери поглед във нищото,държейки камъка и стисна зъби..

- О, и това ако не е малката Берг!- се чу студен престорен глас. Иззад едно дърво изскочи Юниу .
- О, Юниу Шикона!- престорено изненадано каза Мия.
- Срещаме се пак кукличке!- Юниу вече беше зад Мия.
- Да...-Мия насочи пръчката си към нея. Юниу я избягна.

Девин се сепна отново.
-Ъ х-хей!Дами моля ви не се карайте..!!-надяваше се да не го отрежат..защото миналия път когато две ученички се биха и когато той се опита да ги спре,те чисто и просто му казаха "МЛЪК!" и продължиха..

- А кой е казал, че се караме.- попита Мия.
-О и приятел имаш! Не мисля, че някой би харесал момиче като теб.- каза презрително Юниу.
- Нека видимкак е при теб. Какво стана с Юниск? Нека помисля... О, да той те заряза!- каза Мия.
- Ще се обиждаме ли малката?- попита Юниу.
- Че защо да се обиждаме?- попита Мия.

-..ама вие се карате в момента..ако не преди,то сега вече да.-измънка тихо Девин.
-Чакай малко!Я повтори.."приятел" ли каза?!-той се зачерви.
-Хей,не съм гадже със Мия!Ние сме просто приятели..запознахме се днес.. А и ти каква си че да казваш кой е приятел с кого?!Ти си тази която изкочи от нищото и нападна Мия,не тя!

- Дребен, очевидно не си внимавал много. Не съ запознат с историята!-каза Юниу.
- Нищо ли не симу казала а Мия?- попита Шикора със превзет тон.
- Млъквай!- изкрещя Мия видимо ядосана.
- Какво стана с любезността мъник?- попита Юниу.
- Тя се изпари!- нападна я Мария.
- Кокошке ще ти дам една история!- Мия започна да я налага със юмруцжи. Юниу не й остана длъжна.
- Ела ми тук, пингвинке!- започнаха да се бият двете.

Девин изпъшка.А сега какво?
-Е поне не ме отрязаха както стана миналия път..-помисли си той и сведе поглед надолу.Ами ако се престореше че нещо го боли? Може би щяха да спрат за да видят как е той?! Нее..едва ли щяха даже да го забележат..Девин стисна зъби и отново ги погледна.Трябваше да ги спре по някакъв начин.
-АКО НЕ СПРЕТЕ ЩЕ-..-той млъкна..Канеше се да каже нещо но..и той не знаеше какво.

Момичетата спряха за момент и погледнаха Айс.
- Казвай дребен!- обади се първа Юниу.