Общата стая на 3ти курс

-Добрее..-съгласи се Девин и седна до нея.
-Ъ..какви преговори?-попита той объркано,дам..не беше от най-бързо загряващите хора..

- Първо ще изложа исканията си. После те ще кажат какво искат в замяна. Ако не се стигне до съгласие се пробват мерки. И както Тайлър, учителят ми казваше: "Хубавое да имаш нещо под ръка."- обясниМия гледайки го във очите. Тия сини, сякаш студеи очи.

-Н-нещо..?-попита малко засрамено Девин когато видя че Мия го гледа.Той отмести поглед настрани.
-Ъм..хубав парфюм..ухае на приятно..-измънка той смутено.

- Горски плодове.- допълни Мия.
- Нещо... Като оръжие!- каза тя с опасен тон. Рязко се изправи и отиде до куфара. Изкара чифт обици. висулки с малки кристалчета.

-Ъ..какво ще направиш с обиците?Ще ги хвърлиш към враговете ни за да се забият в кожата им и те да загубят равновесие ли?-попита объркано Девин,вече по-спокоен.Руменината по бузите му бе изчезнала и му олекна когато погледа не бе насочен към него вече.

- Не си смешен!- каза Мия поглеждайки го строго.
- Кармилан!- извика тя и обиците засветиха ярко.
- Да кажем, че биха могли да ги шашнат!

Девин се изуми..
-Чакай малко..Кармилан..това не беше ли думата която ти каза онзи мъж?-попита той подозрително.

- Именно... името на прабаба ми...- обясни кратко Мия. Изтръска си ръцете.
- Е, когато си готов кажи.- каза Ми.

-Аз съм винаги готов.-каза Девин и се изправи.Той я погледна със сериозен и решен поглед,което значеше че не се шегува и не приема това на майтап.

- Е,да тръгваме амиго!- каза Мия илизайки от помещението. Това щеше да бъде една приятна лятна играчка.

мия влезе и изкара: гланц, огледало, руж, светли сенки и четка за коса. Оправи се.
- Така е по-добре- каза тя и се върна в грата.

Мия пусна Айс на едно кресло. Тя прибра куфара си.
- След един час среща тук!- каза решено, точно и ясно.

Айс се опули.
-Моля?!-възмути се той но Мия бе тръгнала.Той изпъшка и извъртя поглед.Легна на дивана и се замисли..защо не искаше да се трансформира? От страх от болката ли,или просто защото мисли че не може?

Мия слезе по стълбите. Надвеси се над Девин.
- Здрасти!- каза тя с усмивка.

Девин се стресна и се изправи рязко,двамата с Мия си удариха челата и изохкаха.
-..къде беше..?

- Ауч!- каза Мия търкайки си челото.
- Ами малко си пообравих устната.- каза тя показвайки няколко шева.
- Оправях си грима...- продължи Ми.

Девин изведнъж я хвана и я налегна на дивана,гледайки с подозрителен поглед устната.
-Можех да го оправя!-каза той ядосано.
-Виж какво си направила..на нищо не мяса..

- О господин По-Добрият Лекар!- каза мия със сарказъм.
- Бе ти за кой се мислиш, и сама мога да се оправям!- каза тя и се изправи.

-СТОЙ ТУК!-каза твърдо Девин като я затисна със тежестта си.Само се надяваше да не я нарани или затисне някъде.
-Така..ама ти с игла ли си правила тия шевове?-попита той възмутено.

- Не, със мравка! Със игла ми със какво!- каза тя намусено.
- Не болеше чак толкова!

-Направила си много по-зле..първо - иглата е прекалено голяма и просто си си направила пиерсинг на устната.Второ - конецът не става за това.Трето - имаш инфекция.-Девин поклати глава и взе ножицата.
-Трябваше да ми кажеш,щях да ти помогна..защо постоянно ми се подиграваш?!

- Защото си смешен!- каза Мия и се засмя.
- Голяма работа че имам инфекция! Преследваха ни елфи, мене за инфекция ще м идреме!- каза тя.

-Не трябва така..трябва да ти дреме.-измънка той смутено и клъцна шевовете.Те направо сами излязоха от устните й.Нали иглата бе голяма и дупките които беше пробила Мия със нея бяха достатъчно големи да излете сам конеца.
-Аз мога да го направя много по-лесно..не съм смешен..-явно се бе засегнал леко защото вече започваше да мрънка скимтящо.Взе от един шкаф медицинска чантичка и преди Мия да е станала от дивана - той пак я налегна.Отвори чантичката и взе памук.Намокри го леко със спирт и проми устната й като я предупреди да не се облизва.После изми спирта от вече прочистената устна със малко памуче вода и затвори очи.С пръст докосна раната и след малко бледа синя светлинка засвети,а устната на Мия започваше да се лекува..

-Харесваше ми с шевовете!- каза Мия тихо.
- Човек и пиърсинг неможе да има!-помисли си тя.
-Като стана на 18 ще имам и на ушите и на ръцете и на веждата!- възмутено си мислеше Мия.

-Не е хубаво да си с шевове,можеше да стане много по-зле..-измънка тихо Девин.Клепачите му помръднаха леко и той спря.
-Добре.Готова си..няма и следа от дупките и раните на устната ти.-каза той и си отдъхна изморено.