Общата стая на 3ти курс

-Може да е някоя богомолка или зомби!- сви рамене Мия.
- Предлагам да зарежем!-повтори Мария и седна обратно на креслото.
- Та ти каква сила имаааш?- попита тя с любопиииитен тон.

-Ъм..аз съм наполовина вампир и наполовина крилат зимен демон..или просто крилат демон.-усмихна се Девин.
-Ами ти?-заинтересува се той.

- Черен ангел!- каза тя със страховит тон.
- Eто виж!- Мия извади онова бяло кълбо и го потърка в ръцете си. Две огромни, черни крила изникнаха от гърба й.
- Нещо такова.

Девин ококори очи,вперил поглед във черните крила от гръбнака й.Можеше само да каже едно "Оу" което едва се чу..
-..оу..-измънка той отново,стоейки като препариран..

Мия се протегна и крилата сякаш се върнаха в гръбнака й.
- Е, това беше демонстрацията!- каза тя и се върна при чантата си.
- Имаш лидомашен любимец?- попита Маб.

-Ъм..не..поне аз така мисля.-отвърна замислено момчето.
-Ами какви сили имаш?Имам предвид ти си черен ангел..какво може един черен ангел?

- Карате!- засмя се Мия.
- Ами...- замисли се тя.- Незнам... Май имах светкавица. Не съм сигурна.- Мия се почеса поглавата и седна на пода.
- Кое ти е любимото животно?- попппита тя бързо.

-Ъъъ..котка,вълк и лебед.-усмихна се той.
-А на теб?

- Котка...- повтори Мия.
- Малките черни котенца, мисля да си купя едно... Или да кажа на баба да ми прати!- довърши Мария.
- А искаш ли бяло коте?- попита тя накрая.

-Ъм..незнам..-отвърна замислено Девин.
-За какво ми е?-попита той объркано.

- За домашен любимец...-каза замислено Мия. Тя се изправи и се завъртя. Отиде до куфара и изкара едно котенце. чисто беличко.
- Като това?

-Ъм..-Девин се смути.Сърцето му се късаше да откаже котето..
-Ъъ..да,това е бяло коте..-измънка той.

- Да, бяло коте!- повтори Мери и го гушна.
- Жалко, че е мое. Иначе бих ти го дала.- каза тя гушкайки малккото коте.

Девин си отдъхна.Не искаше да гледа домашен любимец макар че би приел ако му го дадат..
-Много е красиво.-отвърна той усмихнат.

- Мхм. Ще си взема и едно черно да си има компания. Как да го кръстя?- попита тя.
- Ти ще си му кръстник!- сети се Мия и погледна котето в очите.

-Аз ли?-учуди се Девин.
-Ъм..ама аз не мога да го кръстя..-отвърна той смутено.

- Измисли му име...- простичко каза Мия.
- Може да е Мъф, Мъфин, Амане...- изброяваше Мия.

Девин се засмя.
-Ами като ти знаеш толкова много имена защо не го кръстиш ти?Аз си нямам и ни най-малка представа как да го кръстя.

- Защото се чудя... Мисля да е Мъфин. Какво ще кажеш Мъфин?- попита тя котето и животинчето измяука.
- Да, Мъфин ще е!- въздъхна тя.
- Е, Девин, откъде си?- попита Маб.

-Ами..незнам.-засмя се Девин.
-Незнам къде съм роден..аз бях във клана Айс..и тогава когато си тръгнах от там веднага се насочих към това място и всъщност не знам от къде съм сега.Ами ти?

- Не помня. Май беше градче...- Мия се замисли.
- И какво прави вампирения демон?- попиита тя.

-Ами..аз мога да лекувам..и мога да рисувам..-измънка той малко смутено.
-Сигурно имам и други сили но още не съм ги открил..а да,мога и да летя.Има вероятност да мога да управлявам времето през зимата защото майка ми можеше това!

- Иха тва ще да е яко.- каза Мия и седна на креслото ( за около 6-ти път).
- Е, ще може ли да ме разведеш? Още не съм ходила никъде...- каза Мия гледайки тавана.

-Добре.-усмихна се Девин и я хвана за ръката.
-Ъ..къде искаш да отидем?-попита я той.

- Незнам... Ти водиш!- каза Мия леко зачервена следвана от Мъфин. Никое момче досега не я беше хващало за ръката.
- Та, незнам какво има в околностите и така нататък...