Общата стая на 3ти курс

Мия влезе в Общата стая. Остави куфара си и седна на пода. Навсякъде имаше кресла, лавици с книги, малки ласички и различни картини окачени на стената. Мери се изправи и седна на едно кресло. Започна да подскача върху него, изпускайки Миса. Маб взе една книга и започна да чете. Остави я на една масичка и отиде до прозореца. Барна го с пръст и се замисли.
- Може и да издържи...- каза тя тихо.

-Здравей,Мия!Харесва ли ти тук?
Бях решила да видя новото момиче. Исках всички да ме знаят и ако имат нужда от помощ да им помагам.
-Аз съм Сапфира Белл. Директорката тук,заедно с Лукас Скот,който не дойде сега с мен,защото не го намерих.
Казах и се засмях.

- Определено е много уютно!- кимна Мия и се обърна към директорката. Красива и стройна... Сякаш Мия очакваше нещодруго. Като да речем, по стара директорка. Мери взе Миса-Миса от пода.
- Това е директорката. Госпожице Белл, това е Миса-Миса.- Бредстави ги една на друга третокурсничката. Миса не прояви интерес. Леопардката видя една муха и скочи от ръцете на Мария.
- Нека го намерим.- повтори бавно Мери и се усмихна.

-Няма проблем. Замахнах с ръка. И леопарда и мухата бяха пред нас. Тук всичко е под пълен контрол. Няма пробиви.
-Е...аз не съм ти се показала в пълен облик,но мисля,че ако ме видиш вечерта някъде,за да не се изплашиш. Това съм аз.
Средоточих се и се преобразих:


Ето така изглеждам. Това е истинското АЗ. Няма да те нараня,защото се владея. Все пак един директор трябва да го може.-казах и се засмях.

- Ухааа!-едвам успя да отрони Мия. След няколко секунди се усъзна и затвори зиналата си уста.
- Ъ..Аз такова... Не съм се разхождала из училището... Къде ще търсим Господин Скот?- попита тя. Взе Миса-Миса. Леопардката лениво гледаше. Мия я положи на едно кресло.
- Поспи си малко.- каза тихо Мери.

-Той е като стрела. Мята се от едно място на друго,но щом тойх поиска,ще можем да го намерим.
-Аз винаги съм в кабинета си. А той се мотае насам-натам,

- Значи ще се разведа!- съгласи се Мери и се протегна. Тя стисна очи и ги отвори.
- Е, ще тръгваме ли?- попита тя.

-Да. Само кажи къде искаш да отидеш.

- Е, понеже не знам кое къде е, се оставям във вашите ръце!- каза Мери гледайки в земята. Започна да се върти в кръг. Когато спря всичко и се люлееше. След 1 минута всичко си беше тип-топ.

Ако искаш ела в кабинета ми. Там се вижда всичко.

Мери се прозя.
- Добре- съгласна.- отговори Мия.

Девин влетя във общата стая и завари заместник-директорката и някакво ново момиче.Тъй като момичето бе в тази стая..реши че и тя е във трети курс също като него.
-Ъм..добър ден.-поклони се момчето,сребърно-бялата му коса увисна пред очите му и той се принуди да я изтърпи.

Мери коленичи и го погледна.
- Здрасти!- каза тя.
- Изправи се де!- Мия взе Миса-Миса и и подшушна нещо в ухото. Миса се разбуди и бавно излезе от стаята.

Девин се стъписа и се изправи.
-Ам..добре..-измънка той объркано.Оправи си косата която бе пред очите му и погледна към момичето.

- Мия- Мария Берг!- представи се бързоМия и седна на едно кресло. Отвори Взе книгата която до преди малко четеше и я остави на мястото й.
- Ти си трети курс нали?- попита Маб. Поне така би трябвало...

-Ъ да..ако не бях нямаше да имам достъп до тази стая.-усмихна се Девин.
-Аз съм Девин Айс..-представи се той.

Мария си затананика някаква мелодийка отваряйки куфара си. Извади бялото кълбо и започна да го оглежда. Затръска го силно и вътре се понесоха малки снежинки.
- Тарарам тананаа...- пееше си тихичко Мия. Прибра топката и отново седна на креслото.
- Та откога си тук... Даевин.- попита тя тихо чудейки се нещо.

-Ъм..от няколко седмици поне аз така мисля.-отвърна малко замислено Девин.Той погледна объркано кълбото..
-Ами вие?-отново започна със специалностите..момичето бе долу-горе на неговата възраст а Девин й говореше със "вие"..

- Давай на "ти"! И съм от днес.- каза Мия и се заоглежда. Една картина прикова погледа й. Картина на черен ангел с копие. Беше мъж. Маб отиде до нея и започна да я оглежда от всички страни.
- Та Деван има ли още хора от нашия курс?- попита тя все още оглеждайки картината.

-Нем..май сме само ние.-отвърна Девин и погледна към картината.
-Познаваш ли го този?-попита той и се приближи до Мия,загледан в картината.Крилата му напомниха на неговите,защото крилата които имаше този мъж бяха черни също като крилата на Девин..

- Струва ми се много познат. Неможе да е татко... Той е имал бели крила, за разлика от моите.- измънка Мия. Леко почукна на картинатта. Чу се друго почукване в отговор на нейното. Мария се огледа. Почука два пъти. От другата страна също се почука толкова. Тя се обърна стреснато към Девин.

Девин гледаше заинтригувано.Той се наддигна на пръсти и се приближи до картината.
-Ехо?-може би щеше да получи някакъв отговор?

Нищо. Само три почуквания. Мия изглеждаше заинтригувана.
- Кой знае какво е това!- каза Ми и отново се огледа.
- Аз предлагам да го оставим!- Мария седна пак на креслото и се замисли. Какво е това?

-Ама то "го" ли е?-учуди се Девин.
-Имам предвид..това нещо "тя" ли е или "то"?-той се отдалечи и се загледа в снимката.
-Може да е някой пакостлив дух..