Общата стая на 3ти курс

-Ам да..Ето.Аз всъщност само се зачетох в нея но обикновено не чета неговите творби..-той подаде книгата на Зак.
-"Стивън Кинг - Зеленият път". -Дев видя Мия как наднича.
-Ам нищо.Тъкмо давах на Зак една книга..

- Хей Девин искам да поговорим!- каза Мия.
- Зак, би ли ни извинил?- попита мило тя.

- да не се притесснявайте- и зак се качи в спалните!

Девин погледна объркано Мия.
-Ам за какво искаш да говорим?

- За това да не се правиш на идиот и да не ревнуваш!- каза Мия строго.

Девин изпъшка.
-Не се правя на идиот.Такъв съм.И не ревнувам.Ако искаш да бъдеш с него бъди по-дяволите,аз нямам против и нямам право да се меся в живота ти.

- Първо,казах ти, че не ми е гадже! Второ, вече харесвам някой така!- каза Мия и изсумтя. "момчета" помисли си Мария.

-Първо - не съм казал че ти е гадже и второ - не ме интересува кой харесваш! Това е твой живот и те съветвам да не си губиш времето със мен..не съм достатъчно добър за теб..-измънка той тихо.

- Намекна го... А за другото. Мисля точно с теб да си губя времето. Какъъвто и да си.- каза Мия.

Девин я погледна учудено но малко зачервено.
-Мия..-той погледна настрани.
-Не разочаровай онова момче което те чака да излезете на среща.Ти имаш нужда точно от него..аз нищо не мога да ти дам..аз съм едно..едно нищожество..

- Не ми пука, какво можеш да ми дадеш.- усмихна се тя.
-Ти си моето момче. Ясно!

Девин се обърна рязко към нея ококорен.Сепна се и преглътна.
-Ам..-той погледна настрани.
-Я-Ясно..Но ако ти се предостави шанс да бъдеш с него,и ако това те прави щастлива..тогава бъди с него.-усмихна се Дев.

- Млъкни поне за минута!- каза Мия и го целуна.
- И без това ще ходя в ада. Нека наруша всички правила!- усмихна се лукаво Мария.
- Ти си за мен. Само и единствено за мен!

Девин отвърна на целувката без да се замисля..Наистина бе млъкнал изведнъж,а сърцето му щеше да изскочи..Искаше да пита много въпроси относно този "ад" но нямаше време..
-Ам..аз ще ъ..л-лягам..а-ам..б-благ-годаря ти..-усмихна се той зачервено и бързо целуна Мия по устните като след това веднага си легна..

Мия се зачерви и седна на креслото. Затвори очи и скоро заспа.

Девин се събуди към 2 и половина.Беше доста зашеметен от целувката..

Мия се стресна и се изправи. Тръгна напреди се блъсна в една масичка.
-Оох!- изохка тя и се хвана за коляното.

Девин чу нещо да изохква и бързо стана от леглото си.Слезе долу в общата стая и видя Мия как се е хванала за коляното.
-Мия добре ли си?-попита той бързо като й помогна да седне..

-Добре съм.- каза Мия ивъздъхна.
- Гаден късмет!- каза си тя и се усихна.
-Коляното ми ще стане по-голямо!

-Чакай,мога да ти помогна.-каза загрижено Девин и сложи ръка на коляното й.
-Ще ти облекча болката и няма да ти се подуе,обещавам.-усмихна се той и затвори очи..ръцете му засияха в лека и приятна синя светлина..веднага болката започна да утихва..

-Имам си личен лекар!- помисли си Мария.
- Та, добре лиси? ОСобено след вчера.-каза тя засрамено и се зачерви.

-Да..добре съм..всъщност вчера ми беше доста горещо и се въртях няколко часа в леглото,но сега ми е добре.-отвърна Дев и се усмихна леко засрамено..Накрая спря със лекуването и се изправи.
-Добре,няма да се подуе.-усмихна се той.

- Добре!- усмихна се Мия и се изправи. Тя бързо обви ръце около него.
- Радвам се, че си добре!- усмихна се още веднъж момичето.

Девин се зачерви.
-Ам да..внимавай,може още да наболява ако го напрягаш..ако искаш поседни малко..-предложи й той засрамено.

- Представи си, че не искам!- каза Мия и го прегърна по-силно.
- Няма да те пусна!