Общата стая на 3ти курс

Мия изсумтя недоволно.
- Довиждане шевчета...-каза тя тъжно и се покашля.

Девин се ядоса.Той току-що й излекува една много гадна и грозна рана на устните а тя му прави номера!Искаше му се да й се разкрещи но си млъкна защото беше изморен.

- Би ли се отместил?- попита Мия, защото той все още беше върху Мия. Берг разтръска глава. Все още я наболяваше от блъскането в дървото.

Девин изпъшка и стана.Наистина доста се ядоса от нея.
-Отивам до едно място,писна ми от тебе.-измънка той раздразнено.Нито едно "благодаря" не чу!Бясно излезе като затръшна вратата след себе си.

- Довиждане сърдитко!- каза Мия изправяйки се и се качи в спалните. Ама, че мрачен човек!

Гардения влезе тихо.
- Мияяяя!- провикна се тя. Мия се подаде.
- Моля?- попита тя гледайкинепознатото момиче.
- Ти ли си Мия-Мария Берг?- попита Гардения.
- Същата!- кимна ученичката.
- Бързо! трябва да се махнеш от тук! Майка ми- кралицата прати войници да те хванат и дадат на кучетата. Същото ще стане и с твоя приятел!-обясняваше Гардения. Мия бързо хвана за ръка Гард и двете излязоха навън.

Зак влезе стаята и си остави куфара.Чу говор Наблизо, но за секунда
оттам излязоха две момичета и избягаха.
" Странни хора"- помисли си Зак.

Мия влезе с Девин на ръце и го постави на един диван. "Имам ли лак за нокти? Как да нямам... Ама кой цвят да избера?" питаше се Мия. Изтича до спалнята и се върна с розов лак в ръка. Отвори го и го постави близо до Девин. Ако не станеше... Поне имаше парфщм!

Девин сънуваше кошмар..макар че бе в безсъзнание.Беше във някаква стая,но тя бе тъмна само със една слаба нощна лампа.Девин беше в тази стая а на едно ъглово легло лежеше жена с рокля и спеше.Той взе от бюрото някакъв вестник и прочете заглавията.
-"Сериен убиец ходи из квартала и удушава жени".-Дев се сепна и остави вестника.Там имаше и снимка на убиеца.Изведнъж когато той се обърна към ъгловото легло,жената с роклята беше хванала убиеца,който допреди малко не беше тук,и го душеше за отмъщение.После убиеца се просна на леглото й мъртъв,а жената стоеше задъхана.Изведнъж всичко притъмня и после отново онази зловеща слаба светлинка..Девин изкрещя на сън,а и извън него.Уж удушения и умрял убиец сега беше станал от леглото и си дереше гърлото,имаше притъмняли очи и разложено лице.Крещеше ужасяващо към Девин и го гледаше със черни ириси..Девин още повече се разкрещя и се обърна с гръб към него,а на стената пишеше "Смъртта е сладка.Да си мъртъв е сладко" написано едно върху друго,на едно съответно място..Отворения лак май хич не помагаше.

Мия разтърси девин след вика.
- Стани!- изкрещя тя. удари му един шамар.
- Стани момче!

Изведнъж Девин се успокои..всичко в кошмара му стана черно..
-К-какво става..?-помисли си той объркано и стреснато..всичко беше в мрак..изведнъж светлини светнаха и онзи мъртъв убиец го хвана за раменете,а разложения му език се оплезе на него.
-СМЪРТА Е СЛААДКААА..!!!-изстена той зловещо,гласните му струни бяха проядени и звучеше съскащо.Девин изкрещя възможно най-силно и се събуди целия в пот.
-НЕ ИСКАМ ДА УМИРАМ! НЕ ИСКАМ ДА УМИРАМ!-крещеше той ужасено..

- Хей, добре ли си?- попита Мия гледайкиго разтревожено. Беше целия потен.
- Няма да умреш... По-спокойно.

-Смъртта..смъртта..-трепереше той уплашено.
-Смъртта е само началото..смъртта е сладка..да си мъртъв е сладко..-стенеше Девин,тресеше го..

- НЕ!- изкрещя Мия.
- Животът е по-красив!- каза тя и го прегърна.
- Спокойно, успокой се!

Девин все още трепереше.
-Някой е жив мъртвец..сигурен съм.Някой човек е умрял но е толкова зъл че в ада не го искат..и са го оставили да се лута със мъртвото си тяло на земята..трябва да бягаме,Мия..

- Никъде няма да ходим! Тукима директори!-каза Мия строго и го принуди да легне.
- Почини си малко.

-Не..-възпротиви се Девин и стана отново.
-Ако заспя той ще дойде пак..той ще дойде и ще ме сграбчи..трябва да се махнем от него или да го победим..

- Няма да си ходя! Значи ще го победим!- реши Мия.
- Трябва да отидем при директорката!- каза Ми и повлече Айс към кабинета.

Мия влезе и седна на един диван. Обгърна коленете си с ръце и се загледа в огъня. Сякаш малки сърчица горяха там.

Девин влезе в общата стая и погледна към Мия.
-Мия..и аз те харесвам..-измънка той зачервено.

дъвката падна от устата на Мия. Гледаше като гръмната. Скоро се осъзна и гушна Девинкато плючено мече.

Девин се зачерви и я прегърна.Не можеше да каже нищо..само се чувстваше страхотно..

Мия самого стискаше. Силно се надяваше да не му изкара въздуха. Накра се отдели от Девин. Само гледаше любопитно.
- Ти откъде знаеше че те харесвам?- попита тя.

-Ам..едно птиче ми каза.-измънка Девин зачервено..

- Едно птиче?- каза Мия.
- Айде де... Птиче!- каза тя недоверчиво.
- Изплюй камъчето!