Общата стая на 3ти курс

- Ти не разбираш Мия! Нищо не разбираш! Ти ми направи най- гадния номер!

- Но по-хубаво ли щеше да е да живееш в лъжа?- попита Мия.
- Има много момичета в това училище Зак!

- Само ти си мислиш така! Ти ме излъга. Направи го за да се възползваш от мен- След него имаше следи от капки!

- Не съм го направила да те използвам. Да не мислиш, че ми е много лесно.- Мия спря.
- Прекалено съм объркана, за да мисля за чувства и любов!

- Всички казвате така!!! Писна ми! Отиваи при гаджето си!

Мия изкрещя.
- Като искаш си ходи. Като се вразумиш си ела!- каза гневно тя. Върна се в стаята и седна на едно кресло. Обгърна колене те си с ръце.

Зак тръгна към гората, но спря! Какво беше направил! Но тя го прецака така!
- Не! Трябва да се върна горе!
Хукна обратно към замъка, но падна и нещо го прободе в корема.
Стана, а от корема му течеше кръв.
- О, не!
Той се качи до горе с ужасни мъкии влезе в
стаята. Там седеше Мия.
- Мия... аз
- Махай се!
Зак стоя за секунда и се стурполи на земята!

- Зак!-изпискаМия и се наведе.
- Девин... Бързо!

Дев се сепна.
-К-Какво!? А да..-той преглътна.Такава рана преди..не бе срещал през живота си.
-А-аз..Незнам дали ще успея..а ако успея едва ли ще регенерирам раната напълно,все още ще боли и ще кърви..боя се че само ще забавя кървенето и ще засиля заздравяването..но няма да е достатъчно..

Мия обърна Зак.
той кървеше!
- Мия...аз -той се изкашля- Съжалявам!
Нещо му причерня и всичко ичезна !

- Сила ли ти трябва?- попита мияи извади еднакутийка с розов прах. Засипа раната. Дано проработи.

Девин се сепна и започна да лекува раната му колкото можеше.Почти нищо не ставаше..Той накрая се измори много и спря, като падна на колене на земята и задиша задъхано.
-Съжалявам Мия..не мога..повече..-измънка Дев и сведе глава надолу.Раната просто бе станала малко по-чиста и кървенето се забави, нищо повече.

Зак отвори очи той още кървеше.
- Мия ... к-къде си?
- Тук съм!
- Аз исках... да ...ти ... се извиня.
Нещо го заболя в сърцето всичко изчезна само Болка, и и... той изчезна...

- Тежката артилерия!- промърмори Мия и започна да ръси с прах. Раната започна бавно да зараства.

Дев беше разочарован от себе си.Той се изправи и пъхна ръце в джобовете си.
-Вие си поговорете..аз излизам малко на чист въздух..-измънка той тихо и излезе от стаята.Беше изморен и имаше нужда да си почине, а и беше малко засрамен задето се представи толкова зле в лекуването..Затвори спокойно вратата след себе си и тръгна към негово любимо място..

Зак отвори очи.
- Мия ... к-къде си?

- Тук съм!- каза Мия мило.

- а...аз исках да ти ...кажа , че те... обичам ... и ти прощавам всичко!
Изведнъж нещо много го заболя
-АААААА! - Извика от Болка Зак!

- Не мърдай, не говори!- строго каза Мия. Извади син прах и започна да посипва с него.

- Боли ме Сърцето! ЕДвам дишам! Ако не уцелея искам да ме запомниш!
Той се надигна колкото може и целуна Мия по устата!

Мия се отдръпна. Не! Тя обичаше Девин!
- Недей! Знаеш, че обичам друг!- каза тя и продължи да го посипва с прах. Скоро беше готова. И раната- зарастнала.

изведнъж нещо се случи...Мия говореше и нещо се случи с нея! Показаха се крила и тя се промени и заговори на друг език
- Я се стегни - каза Зак - Имам идея!
Той отиде до прозореца, отвори го покатери се на негои се обърна към Мия.- Разбирам те! Сега те оставям! Отивам...-той погледна назад- В Ада! Чао!- и скочи назад!

- Ох... Големи са пубери!- отвърна ядосано Мия искочи от прозореца. Хвана Зак.
- Ама ти си голям глупчо!

- Пусни ме!- Каза Зак и удари ръката й!
Той Полетя Надолу!
- ИИИИИИИИХХХХХХААААААААА!!!

- Ама че си инат!- каза Мияи го хвана. Качи го в стаята и затвори прозореца.
- Откажи се! Заради едно момичет си проваляш живота!- тя се ядоса.
-Ще те ударя и ще изпаднеш в безсъзнание!