Общата стая на 3ти курс

First topic message reminder :

Това е общата стая на 3ти курс!

Не може ли?- казах саркастично...

-Нне... не... извинявй.- Зак я гледаше странно...

Разсмях се:
- Обаче, вампирите си имате и лоши страни. Например, че не можете да ядете и да спите.
Зак се засмя.

- Аз се владея... спокойно- той се усмихна и намегна на Ема

Разсмях се отново и попитах:
- Имаш ли някакви дарби?
после замлъкнах и се сетих, че може да попита за моята, която беше ужасяваща...

-Амии...пирокинеза...- той я погледна сякаш прочете неините мисли и се подсмихна- Ааа... Ти имаш ли сила?

- Пиро... какво?- казах с надежда да отклоня темата от себе си...

- Ааа... Пирокинезата е... нещо което и аз не мога да обясня- Тя започна да се приближава към него когата...

Когато вратата се отвори и влетя момиче. Отдръпнах се от Зак и той смутено поздрави момичето:
- Здрасти, Мия! Как си?
Тя се усмихна и каза:
- Добре.- после ме забеляза и рече- О! Здравей. Аз съм Мия, а ти?
- Ема.- отвърнах кратко и хладно.
Зак се очуди от смяната на тона и държанието ми...

Изгледах мия с ужасен поглед: очите ми станаха червени и хипнотизирах Мия. Тя излезе и з продължих с Ема:
- Тя ми върза тенекия!

Тя ли?- попитах очудено.- Изглеждаше, мила.
- Ами и ти на мен ми изглеждаше мила, но когато тя влезе стана доста хладна.
Разсмях се:
- Винаги съм такава попринцип...

- С мен не си така- каза Зак и се подсмихна- ти...ти... аз де исках да ти кажа...- но не довърши,
защото тя го прегърна и...

... целунах. Въобще не разбрах защо го направих, но както и да е. Харесвах Зак и, се държах с него като с приятел...

Зак не можеше да мръдне от радост.
- Ти ... имаш ли си приятел- попита Зак
- Амии...- Ема го погледна и се изчерви...

Не, защото съм доста грубичка обикновенно.- казах и сведох глава...

- Според мен си много добра и хубава- каза Зак исложи ръка въху нейната

Според теб.- казах и се засмях.- Когато се ядосат родителите ми казват, че съм най- лошото дете на света.
Не ми пречеше, че Зак си сложи ръката върху моята. Беше хладен и приятен.

- Аз... нямам родители и съм свикнал да се справя сам

- Няма смисъл да говориш за това, ако не искаш.- казах.
И аз исках да спре, защото ми напомняше за Джес/Джесика/( най- добрата ми приятелка). Нейните родители бяха убити от вампири, а тя самата се самоуби изключително болезнено... Затворих очи и прогоних спомена за нея.

- Съжалявам за нея- кза Зак
Тя вдигна глава учудено
- к-как?
- Мога да чет мисли. Съжалявам за нея!

- Благодаря, но вече няма значение.- казах тихо.- Тя нарани много хора по този начин и въпреки, че е мъртва винаги ще си остане най- добрата ми приятелка.

Той прегърна Ема по чието лице имаше сълзи. Тя усети някаква топлина която я успокои.

Зак ме прегърна и аз усетих как през тялото ми се разлива топлина. Странно. От случая с Джес усещах само студ нищо, че съм топла. Тръснах леко глава и изтрих сълзите си. Тя беше мъртва и море от сълзи нямаше да я съживи. Просто трябваше да го забравя както преди. Зак ме погледна продължително и усетих чувство сякаш ме гледат през рентген. Той ме гледаше няколко секунди след което ме целуна...

- знаеш ли какво ми причини Мия... отдавна ме мъчи и искам да го споделя с теб... ако искш...

Добре.- съгласих се.
Зачаках да започне разказа си.

» Общата стая на 1ви курс
» Общата стая на 2ри курс
» Общата стая на 4ти курс
» Записване за 1ви курс
» Записване за 2ри курс