Общата стая на 3ти курс

- Не би искал да го направя. Трябва да си пазиш кожата всяка секунда!- каза Мия. Дано го разубеди. Какви неща навлече на Девин само щом той отиде с нея.

-Напротив! Искам малко приключение! Нали затова съм тук!

- Аз няма да те забърам в Малко. то ще е ГОЛЯМО!- каза Мия и се изправи.
- Има доста неща които трябва да узная. трябва да се бия и с Юниу.- измънка Мария и се протегна.

- Не знам кой е този, но ще ти помогна! Обещавам ти! Мога да дм живота си но ще ти помогна!

- Да умреш, не е нещо много умно.- каза Мия и поклати глава.
- Поемаш прекалено голям риск.

Всъщност...няма от какво да ме е страх! Смъртта не ме плаши... особено ако ти или някой приятел е до мен!

- Е, щом това е твоето желание!- сви рамене Мия и изкара един гланц от джоба си.
- Така, вече всичко е перфектно!- каза тя и скръсти ръце.

-Кое точно е перфектно?

- И аз незнам!- каза Мия.
- Щом си от групата, идваш с мен!- добави тя.
- Отиваме в Гората на живота. Искам да ти покажа нещо.- Мия тръгна напред.

П.П. Ако искаш пиши направо там

- Страхотно! Да тръгваме!

Мия влетя в стаята и застана пред един рафт книги. Търсеше една определена.
- Бинго!- каза тя издърпвайки стара прашасала книга. Отвори я.

Мия гледаше книгата, а Зак се престраши и я попита:
- Мия искам да те питам нещо!
-Добре!
- Може ли да... излезеш с мен някои път?

- Каниш ме на среща?- попита Мия подозрително. Май това означаваше.

- Амии... да каняте на среща!- каза Зак притеснен

- С радост приемам!- усмихна се Мия. Симпатичен младеж. Тя отновво стана сериозна и заби нос в книгата. Нищо... Тя вдигна рака разочаровано и върна книгата.
- Жалко.

- ти наистина ли! А-а-аз незнам как-кво да кажа! Сам-мо к-кажи к-кога?

- Повсяко време!- усмихна се Ми и седна на едно кресло. Тя въздъхна и затвори очи. Топличко и уютничко. Също както вкъщи!

Зак тръгна из стаята развалнуван! Беше толква щастлив че се спъна в нещо и падна на земята. Но веднага стана.
- Така да видим... да ти помогна с книгите?

- Не мисля...- добави Мия.
- Мисля да поспя малко!- усмихна се Мария и тръгна към спалните.

Добре! До по-късно!

Девин се скри зад едно шкафче веднага щом момчето се обърна за да изпрати Мия до спалните.Той се засрами леко задето така дебне ученици на своя възраст но продължи да наблюдава сцената..

Мия слезе бавно и върза косата си. Взе една книга и започна да чете. Интересна история. За момче от друга планета. Фантастика. По принцип Миенцето си падаше по Приключенските и романтичните като: Ромео и Жулиета от Шекспир. Поне 3 пъти я бешеп рочела. Хубава и дълбока драма.

Девин беше заспал,опрял глава на шкафчето зад което се бе скрил.Спеше тихо и мирно и сякаш по чудо бе останал прав..Разлистването на листи от страна на Мия го събуди и той отново влезе във ролята на шпионин..Чудеше се защо ли Мия си е вързала косата? Тя обикновено я вързваше на две опашки или пък стоеше със пусната..Освен ако не се приготвя за някъде!!!

Мия се качи до горе и взе Шекспир. "Ромео и Жулиета". Винаги се просълзяваше на нея. Само заради някои хора наречени Мама и Татко двамата влюбени бяха в капан. Те бяха умрели. Умрели в името на любовта. Мия се върна и въздъхна.
- Нещастно влюбени!- каза тя понеже нямаше никой. Седна отново и зачете.

Девин се сепна.Нещастно влюбени?! Мия да не говореше за онова момче и за себе си?!
-Знаех си! Значи НАИСТИНА са се влюбили!-помисли си той и въздъхна.
-Явно не съм бил достатъчно добър за нея..-това бяха последните му мисли.Девин стана и излезе от стаята вече доста по-замряло.Е нямаше против..долу-горе..ако Мия иска да бъде с някой друг,нямаше да я хване за гушата и да каже "СПРИ!" Все пак това е нейния живот..