Общата стая на 3ти курс

Девин се зачерви още повече.
-Ам..д-добре..-той погледна настрани засрамено..

- Не!- каза Мия.
- Не поглеждай настрани. Винаги така се измъкваш!-добави тя. Ех, ама то си беше вярно!

Девин се сепна и преглътна.
-Ам..д-добре..-той погледна към нея засрамено..

- Taка става!- усмихна се Мия и го пусна. Не й се говореше. Само гледаше Девин в очите. Тези сини, студени очи.

Зак беше в спалнята. Изведнъж се сети за Коди! Това беше совата му. Тя беше полярна с голи зелени очи.
Той отвори клетката на Коди, а тя изкочи и започна да го гони!
От спалнята се чуха крясъци
- Какво става там- папита Мия
- Н-незнам!- отговари Девин.
След малко по стълбите се чу шум като падане и Зак се намери по глава на земята пред Мия и Девин!
- Здрасти!- каза Зак

- Здрасти!- каза ия поглеждайки надолу. Помогна му да се изправи.
- Добре ли си?- попита тя.

Девин се сепна и малко се отдалечи,засрамен от случилото се с него и Мия.Усмихна се слабо към тях и погледна настрани.

-е готови ли сте?

- За какво?- попита Мия объркано.
- Девин, ела де!- подкани го тя с ръка.

- Не, аз... такова питах... нищо .... абе...

- Кажиде!- настоя Мия. Беше нервна.Как щеше да му каже. Че такова... Тя и Девинчо...

-ами трябва да поговорим насаме, моля!

- Добре!- каза Мия. Последва Зак.
- Казвай!

- ами... за това ами... срещата?

- Ами...- Мия незнаеше как да започне.
- Искам да знаеш, че харесвам Девин!- изплю камъчето.
- Но, не увесвай нос. В училището има достатъчно момичета!

- Аха.- Каза Зак- Няма нищо! Т-това е страхотно! Ако нямаш нищо против аз имам да свърша търсенето на една реликва!

- Спри!- изкрещя тя.
-Стой на място! Не смей да мръднеш!

- И как смяташ да ме спреш?- попита Зак.
Мия се уплаши не знаеше кой е този глас. Той беше студен, а очите на ник станаха вълчи!

- Нима, заради едно момиче ти би се предал?- попита Мия твърдо.
- Имамного момичета скъпи ми третокурснико! И всяка е различна!

- Не отговори на въпроса ми?
- Какво?
- Как ще ме среш?

Мия побягна към него. Спря. Хванаго за ризата. Беше на около 10 см от земята.
- Така!

- Хммм... няма да ме зядържиш!
- така ли?
- Да, така
и Той се отскубна...

- О, моля те.- каза тя и за миг и изникнаха черни крила. Хвана го през кръста. Стигнаха до тавана.
- Сега, акосе отскубнеш, ще се претрепеш!-заключи доволно Мия.

- Не ми се вярва!- и Зак се превърна в вълк и се отскубна. той скочи на земятаи побягна.
- щете хвана!!- извика Мия!

- Тъпи тийнове!- промърмори тя и тръгна след него.
- Стой човече!