Плажа

Подмихнах се:
-Явно. Спомням си когато баща ми ни учеше за елфите и как помагат и как не трябва да им се дава шоколад защото изперкват. В същия ден щях да бъда на псевдо среща със едно момче и братята ми бяха сложили елфа в чантата ми и му бяха дали шоколад. Той ме ухапа и започнах да се държа странно. И естествено се изложих тотално пред всички хора в заведението както и всичките ми приятели. - засмях се и погледнах към морето. Виждаше се лунната пътека и усетих че вече се е стъмнило. Но не ми направи голямо впечетление и започнах да рисувам по пясъка докато слушах Лукас.

- Когато бащами умря братми беше на 2 годинки и се наложи аз даго отгледам.Научих го как да ходи на срещи и такива работи.Но се гордея с него превърна се в истински мъж.Макар че аз бях на девет го научих на всичко което знаех.Отиде в чужбина зада стане баскетболист или нещо друго неси спомням много добре. - гледах звездите бяха красиви.

- Вярвам че си се справил добре. Извинявай за въпроса, ако не искаш не ми отговаряй но от какво е починал баща ти? - добре че беше тъмно защото 100% се бях изчервила. Продължавах да рисувам докато не стана нещо наподобяващо кораб, беше ми странно не мислех да рисувам нищо а то стана нещо. Подсмихнах си се и зачаках отговора на Лукас.

- Аммм. - чудех се как даго кажа.
- Ами той беше убит от група вампири.По точно направиха го вампир и после този ангел който ме спаси го уби зада го избави от това да е вампир.Разбирам решението му на ангела зада го убие иначе е щял да се измъчва че е убил някой човек. - незнаех как ще понесе тази история.

-Уау. Бил е прав, ангела. Все пак го е избавил, но сигурно е било трудно да се грижиш сам за семейството. Но явно си постигнал добра работа, със сестра ти , брат ти. Възхищавам ти се. - Погледнах го и забелязах че се беше вгледал в звездите, усмихнах се и се върнах към рисуването в пясъка.

- Ами да те са всичко за мен нямам нищо друго освен тях и неми трябва нужно ми е само смейство жена която даме чака да се прибера и когато се прибера даме прегърне и можеби две деца момче и момиче. - усмихнах се всеки метаеше за някакво бъдеще.
- Ти как си представяш бъдещето ?

-Не знам. Никога не съм мислила. - той ме погледна учудено и каза:

- Ти си момиче за вас е нормално все нещо искаш от живота. - побутнах я леко.
- Хайде пей.

-Не наистина не знам. - засмях се - Добре де, когато бях малка си мечтаех за..еми мечтаех си за малка уютна къщичка с камина и две дечица които да си играят около нея. - мъкнах за момент - Доволен ли си? - и отново се засмях.

- Да,така е по добре.Ето видяли може да станем приятели. - побутна хя и се разсмях леко закачах се не че я свалях просто се закачах с нея.

-Може. - беше ми забавно, за пръв път от много време бях себе си. Чудех се дали е защото е ангел но едва ли. Изведнъж усетих че се бях схванала от седенето на едно място и лека по лека се изправих. Той вдигна поглед и попита:

- Имам една идея. - изправих се и си сабух маратонките.
- Хайде събуй се отиваме на разходка по плажа боси.

-Добре. - Събух се и тръгнахме

Започнахме бавно да се разхождаме по плажа и видях че става прохладно намен неми пречеше но тя беше с рокля.Свалих си якето и го наметнах.
- Стопли се нейскам да изгубя приятел защото несъм се държал като кавалер. - усмихнах се и се пошегувах.
- Пък и ще трябва да ти търсим замесник.

-О не беше нужно, но все пак благодаря. - Усмихнах се и хванах якето защото усещах че ще падне, а не исках да става така все пак беше негово. - Ами ти , ако ти е студено кажи . - вървяхме по плажа и аз злаитах леко, странно не бях пила нищо а залитах , сигурно беше от пясъка

Хванах я за ръката и я дръпнах зад ане падне.
- Внимателно крака ти може за се затрупа с пясък и да се озовеш на земята.Явно найстина неси ходила по пясъка преди ? - бях очуден мислех че се шегува.

-Нали ти казах. Никога не съм стъпвала, обичам да гледам морето или от високо или от далече но никога от ниско и от близо. Днес ми е за първи път, и ходенето май не се справям много добре а? - Засмях се и отново залитнах , той все още ме държеше и се подпрях леко - Извинявай. Не пазя добро равновесие.

- Не справяш се добре аз бях малък и падах на всяка крачка ето така изглеждах. - извадих портфейла си и показах една снимака тази.
- Ето това съм аз.

-Бил си голям сладур - усмихнах се, но се усетих и казах - не че сега не си де. - Той се засмя и попитах - Изчервих се нали? Когато правя комплименти е така. - извърнах глава на другата страна, беше ме ужасно срам.

- Неми пречи приятелко. - усмихнах се и едно цвете се появи в ръката ми обърнах с ръка главата и и го забодох в косата.
- Така си супер.

-Мерси. Днес май си на тема цветя а? Първо роза сега и това цвете, мерси. Вече трябва и аз да ти подаря нещо.. не може така. Какви неща харесваш? Ако искаш може и цвете не пречи. - засмях се и погледнах надолу към пясъка, с удовлетворение установих ,че съм успяла да усвоя ходенето по пъсък.

- Не,няма нужда това беше защото се научи как да вървиш по пясъка но дане взема да те урочасам. - разсмях се леко и погледнах звездите.
- Красиво е нали ?

Погледнах нагоре. В небето блещукаха милиони малки светлинки.
-Да. Най-красивото нещо след морето - засмях се - а относно урочасването ,прав си ,но мисля че скоро ще падна. - и доказвайки това твърдение еднам не целунах пясъка - Май трябва да си вземеш цветето , уча се бързо но и бързо забравям , особено как се ходи. - и двамата се засмяхме.

- Не задръж го отива ти. - усмихнах се и подадох ръка.
- Хайде дай ми ръка щети помогна да станеш.

Хванах ръката му и се надигнах
-Благодаря за помощта! Май ми трябват още упражнения, а и да не се заглеждам в небето защото има обратен ефект? - той се засмя и каза: