Плажа

Отидох на плажа, обичах морето. Седнах на пясъка и заслушах вълните ,които сякаш нашепваха разни истории за мореплаватели и корабокрушенци. Въздъхнах и се вгледах във въните.

- Здравей.Ти трябва да си Алекс аз съм Лукас. - усмихнах се и погледнах морето беше спокойно,а вятърат носеше приятен аромат.
- Искаш ли комшпания ?

-Добре. Как си, Лукас? - усмихнах се все още загледана в морето.

- Добре съм имах дълга нощ един стар приятел имаше проблеми с трансформацията неможе да се контролира и аз и Сапфира му помагахме макар че тя явно тръгна на някъде защото нея видях,а беше казала че и се налага да отсъства неми каза защо.И така наложи се сам да се оправям но се справих.Ами ти как я караш ? - седнах до нея и се загледах в морето опитвах се да разбера защо неоткъсва очи от него но неможех.

-Добре. Но сигурно поради смяната на местата, от вкъщи сега тук и не мога да се наспя. Постоянно се будя от разни шумове. Понякога е доста плашещо. - засмях се леко и го погледнах за миг, беше седнал до мен и явно се чудеше на нещо.

- Сигорен съм че ще свикнеш.Ти по какво шреподаваш ? - полюбопитствах аз и все още гледах морето как водата идваше до брега и се връщаше и отново и отново.Беше страно но приятно действа ти успокойтелно.

-По митология. Сигурно затова ми се причува, все пак съм по чудноватостите. Ами ти? - с мъка откъснах поглед от морето и го погледнах...

- Аммм съм втори директор и прподавател по Контрол и изчаване на силите. - обърна хсе към нея и се усмихнах.
- От къде си ? Извинявай че те разпитва опитвам се да се запозная с всички учители и да науча повече за тях след което ще мина на учениците.

-Няма проблем. Ами попринцип живея в Ню Йорк. Там родителите ми имат заведение и аз и братята ми им помагаме, или по-точно само братята ми. Аз съм мързеливата в семейството. - засмях се и обгърнах колене с ръцете си. Не ми беше студено ,но изведнъж ме побиха тръпки. Сложих глава леко върху тях и попитах:
-Ами ти, разкажи нещо за себе си - подсмихнах се и казах - извинявай ,че ти говоря на "ти" просто така съм свикнала, но ако е проблем ще премина на "вие".

- Ами след смърта на бащами бях нападнат и ранен много тежко и зада ме спасят се е наложи някое създание да се жертва единствения съгласил се да се жертва за човек бил един ангел благороден ангел.И той се пожертвал и ме превърнал в негово подобие зада мога да оцелея след което той умрял тъйкат оси е дал душата зада ме спаси.Известно време неможех да контролирам силите си но отрих меча на този ангел и започнах да се контролирам след известно време можех и без него но го нося за всеки случай с себеси прилича на пръчка но не е мога даго превърна в меч когато си пойска.Иначе съм от покрайнините на Лондон и няма проблем че ми говориш на "ти" - продължих да се усмихвам необичах официалностите.

- Уау, ангел, не знаех че имаме и ангели в училището. - не можех да скрия удивлението си, та той беше ангел. И то не какъв а благороден. Макар да изучавах тези неща ми беше трудно да повярвам. Бях чувала ,че всъност ангелите са войните на Господ , но дали беше така? Изчервих се, бях твърде срамежлива за да го попитам дали това което съм чувала за ангелите е вярно, но ми беше интересно дали той...- всъщност знае. - последниите две думи се бяха изпъзнали и Лукас ме погледна странно. Усмихнах се и вече усетих че ставам като домат и реших да попитам: -Хубаво ли е в Лондон?

- Да,приятно местенце биг бенд е прекрасен трябва да отидеш на екскурзия до там зада видиш какъв това прекрасно място като малък рай е. - разсмях се леко аз бях азнгел и живеех в малък рай.
- Ами в голямата ябълка как е ? Нали Ню Йорк беше голямата ябълка ?

-Дам. Ами добре е. Забавно е да се разхождаш из града. Обожавам да ходя на Статуята на Свободата. От там океана е прекрасен. Също прекрасно място е Сентръл Парк, хубавото там е че си в града заобиколен от коли ,но в същото време си на едно хубаво чисто място с хубав въздух. Също като тук е..прелестно. И ти трябва да отидеш, пък и на "Уейвърли Плейс" родителите ми ще те нахранят ако си гладен - засмях се. - А относно екскурзията, ще си помисля. Би ми било интересно да видя Лондон.

- Ако идеш в Лондон само се качи в някое такси и кажи да те закарат в имението на сем.Скот.Майками е там с прислужците си,а сега и сестрами и съпругат и ще се преместят там. - къщата беше хубава.

Усмихнах се.
-Мерси. Харесва ли ти морето? - реших да сменя темата понеже ми стана неудобно от поканата му, или поне на мен ми звучеше така.

- Да,но повече харесвам разходките по плажа. - легна хна пясъка и затворих очи.
- Искам дати покажа нещо.Една магия.Ленориус умра. - една роза поникна от пясъка и се уви около ръката и розата беше алено червена.Не че исках дая задържам или нещо такова просто и показвах магията.

-Прекрасна е. - загледах се в розата, беше толкова хубава. - А относно плажа, майка ми казва че няма по-хубаво нещо от това да си бос на плажа, било като масаж. Не знам до колко е вярно, никога не съм го пробвала. Но винаги съм се чудила , когато в семейните ни вечери майка ми баща ми и двамата ми братя се спускат по пясъка гонят се и лудуват, а не гледат морето. За тях сякаш то не съществува. - усмихнах се все още вгледана в аленочервената роза..

- Вземи я. - предложих и аз и се усмихнах.Обичах рози и то много бяха красива и до една степен опасни заради бодлите.

-О, мерси. Прекрасна е! Обичам цветята. Ами ти, обичаш ли цветята? - усмихнах се и погледнах към морето, беше толкова спокойно и красиво. Слънцето залязваше и се отразяваше във водата, не можех да откъсна поглед. Унесена във мислите си, щом чух гласа на Лукас се стреснах...

- Да и то мног оособено розите. - усмихнах се отново и се изправих в седнало положене.
- Хубаво е и бризът също.

-Дам. - държах розата в ръката си и я гледах докато.. - Хей, виж - посочих към слънцето където се отличаваше кораб, в далечината изглеждаше тоолкова малък и красив.

- Красиво е на фона на залеза. - обичаш изгрева но и залеза ставаше.
- Обичам изгрева повече от залеза да видиш как денят започва като магия е невероятно повечето хора него забелязват тъйкато имат твърде много работа и нямат време за себе си.

Засмях се.
- Аз май съм от тези хора, но точно тогава заспивам от будуване цяла нощ. Когато бях малка отново заспивах точно преди изгрева, но то беше по вина на брат ми. Беше научил ,че точно преди изгрева пия вода и ми слагаше малко приспивателно, но аз му връщах тъпкано. От тогава се страхува от отмъщенията ми и ме нарича "Зъл гений". Липсва ми - засмях се а Люк ме погледна учудено. Може би се чудеше какви са били отмъщенията ми , но не бях сигурна дали е това за да го попитам.

- Чвно много си го изплашила.Аз имам сестра Лусия и брат Лорънт номисля че си е сменил името на Нейтън тъйкато аз неможех даму изрека името като най-големия от семейството аз се занимавах с семейния бизнес,а те отпускаха сестрами се ожени за някакъв Ирландец и заживя с него,а братми е в чужбина. - обясних аз неми пречеше че отпускат.