Езерото на любовта

First topic message reminder :

РП на воля.

Девин си отдъхна и бързо реши да я последва..За да й каже че и той я харесва..

Мия седна и се замечта. Тубеше, фея, ту русалка. понякога се чуваха дълбоки въздишки.

На Девин му стана малко скучно когато бе сам на дървото и реши да отиде при езерото на любовта.За щастие видя Мия и късмета му се усмихна.
-Хей Мия!-извика той.

Мия прекъсна релаксацията си и се обърна ухилена.
- Здрасти Девин!- тя се изправи и се изтупа.
- Как си?

-Супер.-той се приближи до нея.
-Мия, помогни ми да се трансформирам!-Дев й хвана ръцете.
-Моля те, когато участваме във такива опасни игри съм сигурен че трябва да направя нещо повече от просто да седя и да крещя разярено към врага.

- Не е нужно да се трансформираш!- каза Мия.
- Ти можеш да омайваш, а и само трябва да те науча да боравиш с оръжия!-усмихна се тя с надежда. Не искаше той да си причинява болка.

Дев се усмихна.
-Не разбирам какво имаше предвид под "омайваш", но искам да бъда по-полезен..мисля че медитирането цял ден може да облекчи трансформирането ми..-той се замисли..Дали искаше да си причинява болка наистина..?
-Но може би си права..-Айс сведе глава надолу.

Мия погали лицето му.
- Няма смисъл да си причиняваш болка!

-Страхливец съм.-измънка той тихо и седна до Мия.
-Няма да го направя дори и да искам..

Берг поклати глава.
- Ти не си страхливец. Ти си разумен. Правиш сметка, че ще те боли. А не е нужно. Много човешки същества се бият без трансформации или някакви специални сили.- Мия седна до него исе загледа в езерото.
- Защо го наричат Езерото на любовта?- попита тя тихо себе си.

Девин погледна настрани.
- Кой беше онзи Господар..? - попита той тихо.

- Не съм сигурна.- каза Ми и сложи ръка на челото си.
- Мисля, че е най-злия човек.

- Ти наистина ли щеше да ме убиеш ако не се беше осъзнала ?-попита изведнъж Девин и я погледна усмихнат.
-Макар че знам че нямаше да го направиш..

- Незнам... Мисля, че нямаше.- каза Мария и въздъхна.
- Всъщност ми писна все в нещо да се забърквам.

-Но пък си помисли! Ако не се беше забърквала в проблеми и аз ако не ти бях помагал, сигурно щеше да е голяма скука и може би сега нямаше да стоим тук и да си говорим..-той се усмихна слабо.

- Мда...- каза отнесено Мия и се ухили. Задейства малко мозъка си.
- Мисля, че трябва да поставим кристала!

-Ам да.-кимна Дев малко объркано и започна внимателно да наблюдава Мия.
-И после какво ще стане?

Мия ококори очи. Задъха се.
- Мисля, че ще дойде един звяр, който трябва да преборим, за да може топченцето да бъде поставено.

-Звяр?!-Девин незнайно защо се сети за себе си, когато жадуваше за кръв.
-Ами трябва да го победим!-извика той паникьосано.

- да.- каза Мия и се изправи. Искаше да потренира. Отдалечи се амлко и започна малка загрявка.

Девин направи същото..
-Трябва да се представя добре..-помисли си той и започна тренировки.

Мия спря за малко. Седна на тревата за окло минута и възобнови тренировки. Започна със задно салто, циагнско колело и свърши с карате.

Девин пък тренираше Рейки, някой бойни изкуства и задни салта..или както се казва там.

Мия спря, цялата плувнала в пот. Тя въздъхна и седна.
- Мисля, е на мен ми стига!- каза Мария.
- Чудя се- дали да се преоблека?- попита тя.

Девин се подпря на дървото.
-Кога ще дойде изрода?