Езерото на любовта

First topic message reminder :

РП на воля.

-Маги..?-още една странна личност която Мия споменава.
-Коя е Маги?-попита Девин.

- Леля Маргарет!- поясни Мия и въздъхна.
- Скоро ще дойде!

-Ааа.Значи Маргарет и Маги са една жена!-възкликна учудено Дев.
- Не знаех..

Мия седна. Взе ръцете на Девин и го погледна в очите.
- Искам да знаеш, че каквото и да стане, когато и да стане, аз ще те обичам вечно. Дори ако тази любов е обречена. Дори ако стане катоРомео и Жулиета. Не ми пука. Знам само, че те обичам повече от своя живот!- каза тя и го целуна.

Дев даже не можа да отвърне на целувката..беше силно изумен..
-Ам..знам..аз се чувствам по същия начин..ам..Мия, какво има..?

- Мисля, че Маргарет ще ме вземе.- каза разтревожено Барби и очитей се насълзиха.
- Проблема е, че ще ме отдели от теб. От този от който най-много се нуждая сега!

-Ще те вземе..?-Девин се сепна и сграбчи ръката й уплашено.
-Н-Но..не може..

- Би ми се искало да го кажа. Но тя има пълно право като настойник!- каза Мия тъжно и почти се разплака.
- Мама е починала днес сутринта.

Девин я прегърна изумен..уоу..Нямаше думи.Просто щеше да я прегръща..

Mия се сгуши. Това беше единственото и най-ефективно лекарство.
- Благодаря ти...- едвам промълви тя.

- Няма проблеми..- отвърна тихо Дев.Не можеше да й каже да не плаче защото това ще бъде жестоко..когато й е тъжно,особено когато майка й е починала,тогава е нормално тя да плаче..

- Не си тръгвай...- прошепна Мия. Не трябваше да плаче. Накрая се предаде и сълзите затекоха като пороен дъжд.

Девин я погледна загрижено и отново наметна якето си върху нея,като този път я сгуши в скута си и използва якето за одеало..

Мия остана безмълвна. Едва сега се сети и рязко се изправи.
-Знам кой е убиецът!

Дев се стресна и се изправи с нея.
-Кой..?

- Toзи който уби баща ми! Господарят!-извика гневно Мия и стисна юмруци.
- Отивам при тоя недодялан глупак!

- Чакай! - Дев я хвана за ръката.
- Не можеш да го победиш! Той е прекалено силен!

Мия беше полудяла. Но още имаше разсъдък.
- Когато стана достатъчно силна ще го убия!

-Да, с това вече съм съгласен.-кимна Дев.
-Аз ъм..ще ти помогна..като отвлека вниманието на стражите за да може ти да се бориш с него.

- Мисля, че няма да мога да се справя сама с двама!- каза Мия иседна отново. Леля маргарет щеше да дойде след няколко минути.

- Ще направя каквото искаш! - каза й Дев.
- Обещавам,ще ти помогна!

- Той има асистентка... Много е красива. Мисля, че тя ще те хареса...- каза Мия. Маргарет се намираше пред нея.
- О, Маргарет!- каза Мия и се огледа. Лельо- Девин. Девин-леля!- бързо ги представи тя.
- О, какъв красив младеж!- каза Марг. Мия се плесна по челото.
- Да не сте гаджета?

-...-Дев не отговори..Беше прекалено смутен.

Мия залюбезничи.
- О, лельо! Добре дошла!- започна тя ласкателствено.
- Не се прави на тъпа!

Девин веднага се изправи и застана пред лелята.
-Я по-полека с Мия да не стана лош.-заплаши той разярено.