Езерото на любовта

First topic message reminder :

РП на воля.

- Нищо и така ми е добре.Просто реших че отново ще избягаш и нейсках да те пусна.Но мисля че вече трябва дами кажеш и името си.Так де аз ти казах че съм влюбен в теб и ти казах името си но ти неми каза твоето. - усмихнах се и се приближих до нея.

- Не мисля!- пляснах с опашка и заплувах до дъното. Набрах скорост и се изтрелях. Скочих от водата и се завъртях два пъти въвъ въздуха на около десет метра вискочина. Опашката ми пробляскаваше на Луната светлина. Върнах се с грация в езерото и подадох глава. Лукас стоеше с отворена уста и аз се засмях- Казах ти че обичам да съм риба!

- Нали знаеш че рано или късно ще разбера как се казваш просто исках ти дами кажеш,а не да разбирам от другите.Защо неми казваш нищо да не би да си омъжена,згодена ? - попитах аз и продължих да я гледам беше тайнствена но аз небях нокой щях да разбера.

- Любов!? Ти мозък имаш ли!?- гмурнах се и след малко излязох на повърхноста. Скот стоеше на една скала и гледаше умислено- Съжелявам, неиска, просто незнам какво е да си влюбен, разбери ме сърцето ми не е като твоеше. Приближих се и се надигнах. Хванах се за скалата и излазох до кръста. Опашката тежеше в това положение , но не се поколебах. Бях се застояла здраво и нямаше да падна, а ако паднех щеше да си нараня опаш;ето, знаеш ли не ми пукаше. Русалките усещаха чуствата, знаех, че този мъж страдаше- Брук Дейвис, казвам се Брук Дейвис, съжелявам, не съм най- подходящият човек или риба за теб, ти си добър мил,а погледни ме мен люспесто животно, което е студено и каменно...

- Хубаво име.Намен неми пречи че си русалка ако неси забелязала и аз несъм ангел. - тя се разсмя аз се усетих какво казах и се също се разсмях.
- Така де аз също несъм нормален да си ангел не е лесно всички очакват много от теб,а аз не винаги мога да направя всичко.А колкото до каменото сърце незнаеш ли че и каманите имат чувства това един вит мит който индианците са разпростарили те говорят че вся част от планетата е жива те неса зачитали живата и не живата природа.За тях всяко нещо има чуваства.

- Аз и чуства,  о моля те!- опитах се да седа, нос е подхлъзнах. Той хвана ръката ми и ме издърпа- Благодаря, нямаше нужда, щеше да се отърва само  сняколко ожилвания. - седях до човек. Вълните се плискаха и мокреха края на златистата ми опашка- Невъзможно е, сънувам- Луната беше красива и вичко беше като приказка. Доближих се още повече по мъжа и лицета ни останах на едно ниво. Дишах очестено и този път не целях да го убия. Лукас не мърдаше може би от страх. Приближих се бявно и затворих очи. Устните ни се допряха и аз потръпнах, защото тази целувка не беше като другите. Дбих повече смелост и го целунах нежно...

Продължих целувката като я прегърнах през кръста и я придърпах към себе си.Надявах се да не избяга отново.Сърцето ми биеше като лудо мислех че ще изкочи и ще почне да тупти на скалата.
- Не бягай моля те. - продължих да я целувам,а сърцето ми препускаше като състезателен кон на някое надбягване.

- Спри!- той отлепи устни- Не бива така, незнма защо гонаправих, не биваше, Пусни ме!- скочих във водата и опшаката беше станала чврна. Доплувах до дъното и си порязах опашката на един корал. Беше доста дълбоко защото обагри водата. Болеше ужасно гадно и зплувах. Лукас гледаше червената следа притеснено-Извади ме, ах как боли, нали си ангел, излекувай ме...

Превърна хсе в ангела и сложих ръка на раната прокарах я по цялата рана след като ръката ми мина раната зарасна все едно никога не е имало рана.
- Така си добре незнам защо го отричаш.Просто признай че предполагаш че чувстваш нещо към мен несъм казал че си влюбена в мен просто....нищо. - изправих се и бръкнах в джобовете си.Обърнах се и тръгнах към училището.
- Доскоро надявам се че съм вгорчил живота ти.

- Да достатъчноми е!- седнах на скалата и заресах косата си. Запончха да плача, ами као сев любвах, ако не бях студена, а само си въобразявах. Значи пуснах мъжа, който ме стопли да си тръгне. Ей така, толкова съм дива, неопитомена, аз изобщо мога лид акажа нещо мило, приятно- Глупачка- гласът ми беше тих, задавен от сълзи и сес ля бързо с тишината...

Чух плача от гората можех да я чуя тя плачеше и се нарече "Глупачка" Изляхох от секите на дървета и изтичах до нея свалих ръцете и свалих и ризата си изтрих сълзите и ия целунах по челото.
- Това че неси признаваш че си влюбена незначи че си глупачка глупака съм аз.Влюбих се в най-красивто момиче на света и сега нямам шансове с нея защото е неземно красива.

- Незнам дали съм влюбена, но мога да науча!- наведох глава надолу скочих във водата. Отидох на дъното и си помислих за мъжът горе. опашкаа ми придоби розово- червен цвят, което май беше знак, че са ме разтопли.. Показох се на повърхноста и седнах до него- Има още един начин след опашката, повдигнах я леко и после я отпуснах. Целуни ме!

- Но ти нали каза че нейскаш дате целувам ? - погледнах я очудено тя найстина беше различна но я обичах такава каквато е.
- Неразбирам ти..... - тя ме прекъсна кото ме целуна нямах нищо против.Прдължих целувката и очаквах момента когато отново ще спре и ще избяга.

Харесваше ми да го целувам, бях отнела доста човеши живота по тоз начин , но този мъж беше различен. За моент спря- Не продължавай, целувай ме, харесва ми! Не спирай!- устните ни играеха игра. Взимах от енергията му и поне едно време забелязах, че започва да пребледнява- Добре ли си!?

- Да,няма ми нищо отне ми малко повече сила дате излекувам раната беше дълбока.Няма ми нищо добре съм. - целунах я отново и я прегърах.
- Значи вече ти харесва,а допреди няколко минути ме отблъскваше ?

- М, аз не знаех какво имам!- погледнах го в очите бяха красиви. Бях убедена, че ще се събудя или в психиатрията или вкъщи с ужасно главоболие. Една вълна намокри отново опашката ми и му гарантирах- Хм, скоро няма да ми поникнат крака!-засмях ме се и аз го дръпнах за ризата, целунах го страстно. ЗА една Серена беше напълно нормално, но сега не бях нито Серена , нито знаех какво изпитвам. Колко ли му беше странно да целува обезумяла русалка...

Приближих я към себе си и телата ни се долепиха продължавахме да се целуваме никой от двамани нейскаше да спира.Ръце те ми бяха на кръста и,а нейните на врата ми.
- Много те обичам дори и да не вярваш. - казах аз и продължих да я целувам беше прекрасна.

Водата ме зовеше. Трябваше да избирам. Спрях с целувките-Трябва да вървя, не мога да се боря с рибата в мен! Съжелявам, мм...- целунах го още веднъж- Преподавам в училището, ще намина в кабинета ти!- прехапах устна и му намигнах докато скачах във водата. Там прекарах цяла седмица сред морските обитатели и коралите. ..

Мия седна на камъните и затвори очи. Летен ветрец полъхваше. Мия реши да поплува. махна си горнището и влезе по панталон и потник.

Девин се скри зад едно дърво и наблюдаваше как Мия плува във водата..
-Толкова е красива..-помисли си той и се зачерви..

Мия поплува известно време. Излезе на повърхността. щракна с пръсти и тоалета й беше съвсем различен. Мия се усмихна и пак седна на камъните. Тя въздъхна дълбоко.
- Девин...- каза тя достатъчно високо. Отново въздичка.

Девин се сепна и си помисли че тя го е видяла.Замръзна на място но тя не се обърна към него..значи не го е видяла.
-Тя..каза моето име!?-помисли си той и наостри уши..не БУКВАЛНО!

Мия се излегна и пак въздъхна.
- Как те обичам глупако!- каза тя на себе си и се протегна.

Сърцето на Дев се разтуптя като лудо.
-И аз..-измънка той наглас.Сепна се.Ама той проговори?!Ами ако Мия го види?!

Мия се усмихан по-широкои се изправи. Скръсти ръце и се замисли. Вече се стъмняваше. Мия реши да отиде в общата стая. Запъти се натам.