Езерото на любовта

РП на воля.

Езерото беше голямо и Луната беше пълна. Излязох на една скала и запях. Гласът ми се разнесе навсякъде. Надявах се никой да не се разхожда около мястото понеже бях Серена про пълнулуние и убивах. Пеех и решех косите си, когато се чу шум. Изглеждах така (без лицето)...

Незнах защо ангелът ме доведе тук понякога той взимаше контрол над мен и ме водеше някъде най-често помагах на някой в беда но днес явно имаше нещо друго.Чух невероятна песен но и поглднах там имаше една Сирена която пееше песентай неми действаше тъйкато бях защитен но нещо ме привлече към нея и аз се приближих изглеждах така вече бях в човешката си форма.
- Здравей. - казах аз и внимателно седнах на брега.И се заслушах в песента.

Стреснах и спрях да пея. Изпуснах четката и тя потъна в езерото. Скочих във водата и заплувах бързо, но нещо ме спря. Можех да се върна и да го убия, прехапах уста при вкуса на силата му. Подадох главата си и той стоеше на брега. ЗАплувах и излязо, лежах на пясъка и се подпирах на ръцете си:- Какво искаш?- прехапах устна

- Незнам но нейскам дате плаша просто нещо в мен ме доведе тук и сега намирам теб.Красива си. - усмихнах се пееше много хубаво и на луната светлина изглеждаше удивително крсива.

- Не те ли плаша!?- той поклати глава. Завъртях се и цопнах опашка- Аз съм русалка, а при Пълнолуние ставам Серена, не те страх, нима!?- погледнах го в очите, бяха красиви, а и мъжът беше хубав, надявах се да го омъртвя с една целувка

- Не,неме стах от теб ни най-малко.Даже ме привличаш. - бях откровен както винаги.Нямаше смисъл да овъртам казайх и го направо.
- А трябва ли даме е страх от теб ? - попитах аз бях чувал за сирените но неме беше страх от нищо и никой.

- Ти как мислиш!?- започнах да пея и обърнах тяло. Бутнах го на пясъка и той легна. Намерих се отгоре му . Не трябваше да стоя върху неоог дълго, защото опашката щеше да изчезне без вода и да разбере, че съм човек. Целунах го имаше огромна сила. Той затвори очи и бях убедена, че си е заминал. Обърнах се и скочих въвъ водата...

Стах и скочих след нея май се бях вслябил в росалка.Скочих в водата и започнах да оглеждам за нея но нея видях къде ли беше беше много красива и исках да я видя отново.

Стоях зад една подводна скала и той не можеше да ме види. Беше жив, но кака!? Следва нов опит, втора целувка! Зармъдах опашка и се показах, той се усмихна. Приближих се и той ме придърпа към себе си. Впих устни в неговите и започнах жадно да тегля от силите му...

Продължих да я целувам и няколко балончета от с въздух изкочиха от устата ми.Бях влюбен в нея.

Спрях, нямаше му нищо, дишаше под вода!? Не беше човек, целунах го наразно. Изчервих се цялат и се завъртях, но той ме хвана за ръката. Държеше ме силно, сякаш молеше да не си тръгвам, ако миожеше да се говори под водаат щеше да изтързи "Влюбен съм". При последната мисъл ми стана смешно...

Леле доста бях хлътнал по нея любов от пръв поглет?Дабе сигорно. - мислех си аз и все още я държах нейсках да я пусна ами ако нея видя повече.

Покрай мен мина една морска костенурка, а една Медуза ужили Лукас. Засмях се. Той се потърка по рамото, а аз скочих на черупката. Седнах и му помахах, после заплувх с делфините , а той сигурно беше тръгнал..

Излязох от езерото мокър до кости седнах на брега и я гледах как плува.Явно обичаше да плува и едвали имах шансове с нея но трябваше да опитам.
- Леле Том ще има даме разпитва. - промрънках аз и се разсмях ще да иска да знае всичко.

Излязох от водата и седнах на една от скалите, слънцето щепе да изгрее след час и половина и имах достатъчно време да се порадвам на рибките. Започнах да се реша косите и острани някой би си помислил, че съм русалка през цялото време, ставах човек, когато изсъхнех. Опашката ми докосваше водата и нямаше опастност да иззсъхна.Този мъж беше много хубав. Не вяървам в любовта и едвали някога ще повярвам, но той така ме гледаше, че сякаш искаше и трета целувка....

Дойдох тук. Природата беше красива. погалих няколко тревички и скочи въвв одата опашката ми днес бе . Често се сменяше. Заплувах и си поиграх с делфинчетата, но все още мислех за онзи мъж. Излязох на една скала седнах и се загледах в месецът...

- Красиво е нали ? - попитах аз и седнах на брега.
- Моляте небягай разбирам че нечувстваш съо което аз чувствам към теб няма дате карам да се влюбваш в мен.Прост исках да знаеш че съм влюбен в теб.Необичам да крия чувствата си. - усмихнах се се подпрях на един пън.

- Моля те върви си!- нотпих се във водата и една сълза с еотдели и се сля с водата. Плачех, но сърцето не ми казваше нищо или аз него разбирах. Излахох близо до брега. Мъжът беше станал и въреше бавно в гръб- Не остани, моля те не ме оставяй!- подадох ръка...

- Но ти каза да си тръгвам.Реших че искаш да си сама и затова. - върнах се и хванах ръката беше нежна но беше мокра издърпах я мо се спънах и тя се узива върху мен.Стана малко неловко за миг но после забелязах че има някакво водорасло в косата махнах го и се усмихнах.
- Та защо пойска да се върна ?

- Незнам, просто ми се искаше да поговоря с някого! - погледнах го в очите, сякаш изпитвах нещо, но уви не суещах нищичко, понеже сързето ми беше студено, заради рибята ми страна.- Е люлспесто зъдание съм, няла ли да мм, се стреснеш!?

- Еми необичам да се плаша пък и аз съм влюбен в теб как да се оплаша от това ? Това е истинското ти аз,а аз съм влюбен в теб в същностати неме интересува дали си риба или зръчкана стара вещица обичам те такава каквато си. - усмихнах се и просто си седях тя лежеше върху мен немиж= тежеше никак даже бях лудо влюбен в това момиче.Очите и косата,устните,нослето всичко в нея ми харесваше.

- Не човек съм, но препочитам рибята си страна, мразя краката, понеже ми носят само нещастие, какъв е смисъла, да си човек. Русалките са безсмъртни, щастливив под водата- въздъхнах и една сълза се отдели от окото ми- харесвам се риба, колкото и страно да звучи, единственно ти знаеш...

- Еми радвам се че ми каза но си има и добри страни да си човек макар че в момента немога даги изборя. - тя се разсмя леко и аз истрих следите от сълзата.
- Не плачи по красива си усмихната.Нали няма отново да избягаш ?

- Всъщност мислех да направя точно това, ще ме пуснеш ли в езерото да намокря опашката- той поклати глава- Хайде де ще се върна, моля те- мъжът ми отказа отново, бутнах се леко и се плъзнах по него, без да искам му съдрах ризата и влязох във водата. Постоях една- две минути там и изплувах- Ето видя, ли не беше сложно, съжелявам за ризата- изчервих се и се засмях