Езерото на мъглата

First topic message reminder :

Това е езрото на мъглата. Тук вечно има мъгла и ако искате никой да не ви вижда къде сте елате тук. РП на воля.

Мия продължаваше да върви. Все по-тъмно ставаше. Чуваха се шепоти и шушукане.

Девин беше малко уплашен но повече се страхуваше за Мия..ако нещо й се случи и той не може да го предотврати,няма да си го прости.. (знам знам..пак с джентълменските истории..)

Рейчъл Киба Дарк написа:

От кабинета ми се виждаше езерото на мъглата. Видях,че там има някакъв върколак. Досетих се,че това е Том и се телепортирах дотам.
-Здравей,Том! Виждам,че се справяш със силите си! Поздравления!
-Имаш ли някакви проблеми?

- Да спрявам се добре със силите си. - каза той.
- Не нямам проблеми, но се чудя какво сте правили докато ме няма, да не сте устройвали купон а? - попита Том.

- Здравей, скъпа добре съм и отлично владея силите на вълка. - каза и Том като отиде и я прегърна.
- Ти как си? Какво прави докато ме нямаше? - попита я той любопитно.

Девин Айс написа:

Девин беше малко уплашен но повече се страхуваше за Мия..ако нещо й се случи и той не може да го предотврати,няма да си го прости.. (знам знам..пак с джентълменските истории..)

Мия сякаш беше поне с 3 години по-голяма. Влезе в голяма зала, в кърваво червено. По средата имаше бял трон. Там стоеше Той. Висок човек... с Бяла кожа. Той се хилеше злобно. Даде знак на Мия да се приближи. Берг покорно изпълни. Господаря я погали с дългите си като пръчки пръсти.
- Как сиМия?- попита Той с злобен глас съдържащ присмех.

Девин рязко побягна към Мия и удари ръката на Господаря.
-РАЗКАРАЙ СЕ ОТ НЕЯ!-изкрещя той разярено.

- Довела си храна?- попита Господаря развеселено.
- Браво Мия. Много добре!- каза той и замахна с ръка. Вериги увиха Девин. Човешкото в Мия се пробуди, но тя остана безмълвна.

Виктория Макалензи написа:

Той ме прегърна. Толкова се зарадвах. Без да се замислям го целунах страстно. Толкова си го обичах, а и толкова ми липсваше.
- Седях си в стаята. Нямах си на представа колко ми липсваше. И много се радвам, че си овладял вълка си. Това е отлична новина.

- Ехе по-внимателно директорката е тука. Знаеш какви са директорите нали? - попита я той тихо, за да не чуе директорката.
- Ам поне да беше излизала, един месец само в една стая е гадно. И ти ми липсваше много, но това беше нужно.

Мия-Мария Берг написа:

- Довела си храна?- попита Господаря развеселено.
- Браво Мия. Много добре!- каза той и замахна с ръка. Вериги увиха Девин. Човешкото в Мия се пробуди, но тя остана безмълвна.

Девин изпъшка раздразнено, кичури сребърна коса застанаха пред очите му и той изглеждаше като параноик..
-ПУСНИ Я!!Не всъщност..-Дев се замисли.
-Първо пусни мен и после нея..и все пак..ПУСНИ НИ!

Мия се преструваше на хипнотизирана.
- Убий го!- каза Господарят с леден глас. Мия изпълни. Отиде до Девин и му намигна. Скришно прокара пръст през веригите. Направи копие на Девини направи истинския невидим. Копието изглеждаше мъртво. Мия се върна на един трон до Господаря. тя гледаше високомерно.
- Господарю, мога ли, аз вашият слуга да изкарам трупа?-попита тя със тенекиен глас.
- Тръгвай!- заповяда мъжът. Мия взе трупа и прошепна на Девин да тръгват.

Том каза:
- Е какво искаш да правим сега. Ако искаш да отидем другаде, а директораката ще и кажа, че искам да си видя с приятелката си насаме. - той така и направи.
След това Том и Вики тръгнаха навътре в гората.

Дев кимна и двамата с Мия се измъкнаха.
-Мия, кой беше онзи, какво ти направи?!-започна да пита той нервено.

- Този беше най-страшния и безпощадния!- обясн иМия и въздъхна.
- Той нищо. Преди години е искал от моя баща да се присъединя към тоя зъл подлец. Баща ми отказал и умрял в катастрофа. Сега господарят се опитва да ме привлече!- обясни бързо Ми.
- Да отидем в общата стая.- тя беше нервна и ходеше бърззо.

-Ам ок.-съгласи се Дев и я последва.

И ето ме и мен на това място. Самотата и загадъчността ми подхождаше... можех да се крия под маските на различни външности и ужасен вкус но истината беше че обичах ПРОСТИТЕ неща. Седнах на един камък и се гледах във водата. Сега бях с истинският си вид. Стряскащ...толкова презиран от всички. Една капчица дъжд се търкулна по бузата ми и я погледнах учудено - приличаше на сълза... Изтрих я и се усмихнах на глупоста си. Да си помисля да пророня и една сълза затова че хората ме избягват, защото красотата стряска. И отново се скрих под маска тялото ми стана пълно а лицето ми приветливо, кръгло и добридушно. Тогава...

П.С. - За тези които се чудят защо съм си избрала такава героиня аз не ще мога да отговоря просто ви показвам скъпи читатели частица от характера на Жасмин...