Езерото на мъглата

First topic message reminder :

Това е езрото на мъглата. Тук вечно има мъгла и ако искате никой да не ви вижда къде сте елате тук. РП на воля.

Девин погледна смутено и се приближи до момичето.
-Е какво пък..?-помисли си той и я целуна бързо и нежно по бузата,след което застана замръзнал пред нея.

Усмивката на Мия се уголеми. Тя протегна ръка на една страна сякаш галеше някой.

Девин се сепна.Ръката замалко да стигне него.
-Ама тя..тя спи?!-помисли си той.

Мия разтърка очи.
- Здрасти красавецо!- каза Мия ставайки. Отиде до езерото и си наплиска вода.

Девин се смути леко.
-Едно "добър ден" щеше да свърши работа..-измънка той тихо.
-Хей,днес е четвъртък!Трябва да отиваме при онази кралица.

- Но първо трябва да наберем плодове!- напомни Мия. Намери един храст с боровинки и набра две шепи. Остави ги на земята и извади една чантичка. Напълни ги вътре и потърси други плодове.

-А да..хей сетих се! Ти използвай крилата си за да гледаш по дърветата за плодове,а аз ще вървя по земята и ще гледам по храстите!-каза Девин въодушевен.

- Добре.- съгласисе Мия и веднага и поникнаха 2 крила. Намери едно дърво и започна да бере. Върна се на земята и ги остави в чантата.

Девин започна да се лута из храстите.Налетя на един чемшир и си помисли че вътре има жълти малинки..
-А чакай малко..Не..НЕЕ!!-той изкрещя ужасено и побягна,а след него го гонеше цяло ято "жълти малинки" или за по-просто - пчели..Явно някъде наблизо е имало кошер или просто са се нагнездили там нарочно..

Мия хвана Двеин и полетя нагоре. Стигна до един облак.
- Да се връщаме ли долу?- попита тя.

-О да!-кимна набързо Девин,гледайки как се реят из въздуха безгрижно.Той изведнъж се замисли от колко дълго време не е летял..от години може би? Или от първия път в който разбра че има крила и ги трансформира? Явно оттогава се е наплашил от болката,защото вече не искаше и да си помисля да се трансформирва отново.

Мия ррязко се спусна към земята и спря на сантиметри от нея. Остави Девин на тревата.
- Винагисъмсе чудила дали може да се седи на облак!- каза тя.

-Не може.-поклати глава Девин.
-Облакът е пара,тъй като не можеш да седиш във въздуха или пък да седиш на пушака,не можеш да седиш на облака.

-Аз мога да седя във въздуха!- каза Мия и направи демонстрация.
- Винаги има аномалии!

-...ти си изключение.-измънка Девин със физиономия тип -_-"
-Казвам ти как е при хората..

- Ако имаш невидимо столче,може и да можеш!- каза Мия.
- Да се върнем на моята "майка" и нейните плодчета!- каза Мия търсейки малкоя бълки.

Девин кимна.Той забеляза някакво дърво в далечината.
-Ето там!Ако искаш ще ти дам да стъпнеш на рамената ми за да стигнеш до дървото..или можеш просто да полетиш натам.-измънка той тихо.

- Няма да ти тежа...- каза Мия отивайки до дървото. Разтърси го и 3 ябълки паднаха.

Девин хвана една.
-Още ще ти трябват ли?-попита той.

-Не,мисля, че плодовете ни стигат.- каза Мия вземайки чантата.
- Да вървим при налудничавата !-каза Ми.

-Добрее..-измънка Девин объркано и погледна към Мия.
-Ти със крилата ли ще си или..?-очакваше тя да ги скрие..

-Ще ги махна... Иначе ще се закача за някой храст!- каза Ми и крилата се прибраха. Поведе напред.

Девин се засмя.
-Да.-съгласи се той и се изкикоти.Тръгна след Мия,но отново го обхвана онова странно чувство..че някой щеше да ги принуди да направят нещо?
-Неее..все така си внушавам неща..-помисли си той и разклати глава.

Девин седна под едно дърво и затвори очи.Мъглата не му пречеше и всъщност той се чувстваше добре като знаеше че трудно ще го видят..Дев си отдъхна и погледна към ръцете си.Те трепереха..Той бе много слаб и имаше нужда от почивка.Отново затвори очите си и се отпусна..

Мия тичаше с насълзени очи. Какво причиняваше на хората! Тя седна под дървото. От другата страна стоеше Девин, който Ми невиждаше. Тя заплака.
- Защо на мен?- прошепна Мария.