Езерото на мъглата

First topic message reminder :

Това е езрото на мъглата. Тук вечно има мъгла и ако искате никой да не ви вижда къде сте елате тук. РП на воля.

Девин потръпна и отвори очи замаяно.Погледна от другата страна на дървото и видя плачеща Мия..
-М-Мия,какво има..?-той изпълзя до нея и с ръка нежно избърса сълзите й.
-Защо плачеш..?

- Просто... трябва да се махан от тук! Бързо!- каза тя през сълзи.

Той я погледна объркано и загрижено.
-Как така да се махаш?!-учуди се той и наметна своето яке върху нея,беше студено.Дев остана по риза но не му пречеше.
-Не говори така..

- Няма време. Достатъчно беди докарах!- каза Мия и го прегърна.
- Неможе така!

Зак Бързо се скри зад ено дърво!
- О, Не! Точно сега ли! -И припадна без даго чуе никой

Девин се сепна и я прегърна.
-Не..-той сложи ръка на сърцето й.
-Не е вярно.. не съм сигурен какво е станало,но ти не се предаваш..момичето което аз познавам никога не се предава и винаги е готово да се бори..не се предавай Мия.-усмихна се Дев.

- Виж какво докарах на момчето!- каза Мия и се облегна на Девин.
- Просто няма начин!

Дев сложи ръка на бузата й нежно.
-Спокойно, нещата ще се оправят..На никой не е вината, просто така се е случило..

- Май си прав...- каза Мия тъжно.
- Ела да поплуваме малко!- усмихна се тя и задърпа Девин към езерото.

Дев беше изморен и в момента не му се плуваше но заради Мия щеше да опита.
-Ам добре..-усмихна се той смутено.

-Поне можем да се накиснем малко.- каза Мария и влезе във водата. Не беше чак толкова студена. Само хладка.

-Ъъ..накиснем..Да..-измънка той малко объркано.

Мия заплува.
- Мисля да взема топчето.- извика тя под водата. Можеше да говори...

Девин заплува след нея,поемайки си въздух..не знаеше какво щеше да прави Мия но щеше да й помогне.

мия заплува към потънали остров. Нещо блестеше в далечината. Изведнъж цяла група русалки, като ято птици се запъти към Мия и Девин. Пазителките... Мия се уплаши. Във водата оръжията не действат... Но. Ми се приготви и започна да размята ръце. Свера, колкото да се поберат тя и Девин се появи и дваната влязоха вътре. Кълбото беше пълно с въздух. То се устреми надолу, към блестящото нещо. Бешесъщото малко топченце. Мия бързо излезе от сверата и го взе. Върна се в кълбото и то се заноси към повърхността.

Девин беше стъписан и гледаше русалките как ги следват.
-Мия, ако ни нападнат..?-той я погледна малко стреснато.Когато се трансформира в демон наистина ще има много повече възможности..Но сега не е наложащо.

- АКО!- наблегна Мия и излязоха навън. Стъпиха на семята.
- Но не ни хванаха!- усмихна се тя и се протегна.

Девин се усмихна.
-Радвам се..и сега ..това топче какво ще стане с него..?-попита той объркано.

Ми незнам. Не ми се занимава с него!- каза Мия и го прибра в джоба си.
-Ако искашси почини. Аз мисля, да направя няколко коремни преси!

-Да,с удоволствие.-усмихна се той и легна на земята.
-Мия..знам че..не очакваше че ще се представя толкова слабо с лекуването нали..?

- Няма нищо. -усмихна се Мия.
- оне улесни моята работа. Иначе можеше и да не оживее! Благодарение на теб сега той е жив и... Луд!- каза тя и започна коремните преси.

Дев малко се обърка но реши да не задава въпроси.
-Да..сигурно. Можех да направя много повече, ако просто бях тренирал силата си..

Том дойде във вълча форма и изглеждаше така
Преобрази се в човек, за да не стресне учениците от трети курс, но не отиде при тях, защото искаше да е малко сам.

От кабинета ми се виждаше езерото на мъглата. Видях,че там има някакъв върколак. Досетих се,че това е Том и се телепортирах дотам.
-Здравей,Том! Виждам,че се справяш със силите си! Поздравления!
-Имаш ли някакви проблеми?

Девин Айс написа:

Дев малко се обърка но реши да не задава въпроси.
-Да..сигурно. Можех да направя много повече, ако просто бях тренирал силата си..

Mия се усмихна и го погали по лицето.
- Просто си почини.- каза тя и го целуна.