Кабинета на директор Скот

First topic message reminder :


Тук се намира кабинета на Директор Скот до него беше кабинета на другия директор.

- Добре хайде да тръгваме. - извадих пръчката си и след малко се превърнах в ангела.

- Хайде. - чу се малко по тежък глас и под качулката.

-Изчакайте ме секундичка.

-И аз съм трансформирана,така че може да тръгваме.

Том дойде и почука, никой не му отмори и той почука пак, като каза:
- Ехо Люк, тука ли си.

Една бележка се отлепи от врата явно Том не я беше видял на нея пишеше.
"Отивам да играя баскетбол който иска да говори с мен даме потърси на игрищщето"

Влязох в кабинета си и започнах да оправям някой дукументи за новите ученици,учителите,лечителя и всико останало.Беше не чак толкова интересно.Мислех само за Брук исках да я видя отново.Облегнах се назат и се отпуснах затворих очи и я видях беше много красива.

Почуках, но никой не ми отвори. Натисках дръжката и махагоновата врата се отмести. Влязох и видях, че Лукас дремеше на бюрото засмях се и се приближих. Бях облечена с такива дънки и такава туника. Отидох до него и го целунах...

Бях задрямал но след като усетих усните и върху мойте се събудих.Погледнах я и я дръпнах за ръката тя седна в мен иаз я прегърнах през кръста като я целунах още няколко пъти с език.
- Доста добра изненада.

- Да идвах да се опитам да те направя щастлив!- засмх се. и се обърнах към него. Впих устни в неговите без да точа енергия, ада му предавам- Можем и това!- сега си я взех обратно и го погалих- Ти ме научи какво значи сърце...

- Значи вече чувстваш нещо към мен ? Какво е то ? - попитах аз и се усмихнах като я целунах няколко пъти по врата.Миришеше много добре на море което беше разбираемо но бешепрекрасно.Но ако чувстваше нещо към мен това означаваше че трябваше да прекарва повече време кат очовек и да е по малко русалка но я обичаше да е русалка.

- Хм предполагам!- усмихнах се- Ако усещам нещо това значи че ще е любов, но как!?- погледнах го. Целах го страстно и легнах върху него:- Няма дами бягаш я!- засмях се и го целувам. Русалката в мене спеше, а човека се беше пробудил от дългият сън....

- Амарилис!? - останах доста изненадан че я видях очаквах я в блиските дни тя щеше да е лечителката тук.
- Така това беше Амапилис стара приятелка щете запозная с нея по късно
сега явно не ебил точния момент.А колкото до бягането няма да бягам но
съм сигорен че рано или късно ще разбереш какво чувстваш. - усмихнах се
и я целунах отново.

След малко Брук ме целуна и стана.
- Аз трябва да тръгвам съжелявам. - тя се усмихна и аз също се изправих.Целунах я и погалих по бузата.
- Няма нищо аз ще намеря Амарилис зада и обясня всичко. - двамата излязохме и аз заключих вратата мислъх да ида да пойграя малко на някое от игрищата и да се надявам тя да дойде.