Поляната на живота

First topic message reminder :

РП на воля.
Поляната на живота - Page 2 EP%20Hotniza%202(1)

Замислих се над въпроса му. Щом бях сигурна в отговора си започнах да приказвам:
- Всъщност ми липсва, но го преживявам. Моето семейство, ами неможе да умре от старост. Постоянно като стават змии могат да си сменят кожата, да си променят клетките и какво ли не още. Щом познавах пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра баба си, значи си представи. Псотянно семейството ми ги представяха за нови и нови роднини сред хората. Аз още немога да се превръщам напълно в змия и да правя като тях, защото всеки в семейството получава тази сила щом стане на 25 години, а аз още съм на 20. Дойдох тук, защото исках да срещна и други като мен, а и по голямата ми сестра се записа за учителка и си казах ''Защо ли да не отида и аз.'' - отговорих и затворих очи потънала в спомените си.

- Сигурно е хубаво да знаеш, че можеш да се обърнеш към някого. След смъртта на семеството му, останах сам. Но Люк, директора ми остана най-добрия приятел, чуствах го като брат, също разбрах, че той ме беше семейството тогава. Имах към кой да се обърна. Сега имам повече хора, който чуствам че са ми близки и ти стана от тях, когато те видях, та ам как да го кажа - Том се помисли, че пада в паника, но продължи да говори. - искаш ли да станем нещо повече от приятели, ам ... ам предлагам ти да ... станем ... гаджета. - след което и се усмихна.

Погледнах го ококорено. Той базикаше ли се с мен. Бях онемяла. Добре първото ме изненада доста, но това вече ми дойде малко в повече. Всичките тези неща и то само за по малко от 24 часа.
- Ами, уоу, успя да ме изненадаш доста. Уф, малко ми е странно в момента, но както казах по рано, нищо не се знае преди да се опита, нали. Така че, защо не. Няма да навреди ако опитаме. Може пък да излезе нещо. - казах аз малко шашнато.
Засмях се на ум. Никога не ме биваше в обясненията и връзките. Надявах се да не се разочарова толкова бързо от мен.

Том се зарадва, като каза:

- Любовта от пръв поглед, значи вечна любов, само да те питам, като ме видя ти почуства ли същото, любовта почуства ли я?
- Сигурно се сърдиш, че пребързах, много, сигурно си искала да ме опознаеш, но аз съм такъв, ти си първата, при която чуствам това и ще останеш първата завинаги. - каза той, като си помисли, ами ако намери друг, но се отърва от тези мисли. Том я попита:
- Искаш ли да отидем на плажа, докато идвах на тука, минах край него, не е далече.

Погледнах го и му отговорих:
- Незнам. Учили са ме да не чувствам в старото ми семейство. Чувствата са ми напълно нови и непознати. Като те видях усетих някакво привързване. Някакво странно чувство, но немога да го опиша, дори не знам какво е то точно. Малко ми е странно още с чувствата. Може да отидем на плажа, но ти води, че може да се изгубя. Толкова е голямо и красиво тук, но не колкото теб. - отговорух смутена и се изчервих.

П.П. Ти пиши първи там и аз ще дотърча

» Поляната с дървета
» Гората на живота