Гората на живота

First topic message reminder :

Това е гората на живота. Тя е изпълнена със светлинаи топлина. Винаго можете да дойдете тук. РП на воля.

-..ще..ви се разсърдя..?-предложи той със невинен гласчец и със поглед изпълнен с надежда.Надяваше се че това е достатъчна причина те да спрат..не искаше да предприема никакви рискове за своя живот или този на другите.

- Мия се отдели от битката. Изтупа дрехите си.
- Е, кукло другият път ще те смеля!- каза Мия бясна. започна да сресва косата си.
- Амиго трябва да сисложа гланц!- каза тя и тръгна към общата стая.

-Добре аз ъм..може да изчакам тук..-измънка той и седна на един камък,вперил поглед във това ново момиче което изкочи от храстите и започна да се бие със Мия..ама те май се познаваха..и какво не му е казала Мия?

Мия се затича. Стигна до Айс и спря.
- Готово.-каза тя приглаждайки косата си.

-Добре..ще ми кажете ли защо се сбихте и за какво говореше Юниу? Защото чух от нея във спора че нещо не си ми казала..вярно ли е Мия?-попита той объркано.
-Аз съм много объркан тук и бих искал да знам какво става..

- Ами кавга... Женска злоба... Общо взето е това. Само, че двамата ни дядовци се сбили и кой знае защо цялото поколение се бие...-обясни Мия. Тя седна на тревата пред Айс.

-..това е всичко?-учуди се Девин.Беше изумен..
-Ама..щом е било толкова просто и чисто,защо когато Юниу спомена че не си ми казала нещо,ти рязко я отряза?

- Има мнооого неща Айси които трябва тепърва да ти казвам. Но не им е времето.- каза Мия.

-..не им е времето а?-измънка той тихо и сведе глава надолу.
-Че кога ще дойде времето? Когато ни заловят ли..?-измрънка Девин още по-тихо.
-Как така не му е дошло времето? Тук сме във доста странна ситуация и трябва да знаем възможно най-много! Освен..ако аз нямам нищо общо в това и не ти трябвам..

- Първо: Няма да ни хванат! Второ: Ти ще ги разбереш от само себе си.-каза Мия и се изправи.
- Много приключения станаха, но и героите трябва да си отдъхнат.

-..ама чакай малко..ти..Айси ли ме нарече?-попита той недоумяло и малко засрамено.

- Мхм Айси.- каза Мия. Тя започна да прави коремни преси. Стигна до 10 и се отказа.

-Чакай,не е хубаво за едно момиче да прави коремни преси!-спря я Девин и й помогна да се изправи.Той я погледна загрижено,разбира се,нали можеше да лекува..
-Боли ли те някъде? Ако имаш мускулна треска мога да я облекча..

- Какво като съм момиче?- попита Мия.
- Да не би момчетата да се нещо повече. С мускулатура ни превъзхождат, да... Но за други работи...- каза тя ставайки.
- А и съм тренирана, не бива да губя форма!

-Да но..чакай малко..-той я погледна подозрително.
-..кои са тези други работи?-попита Девин изведнъж..

- Могат да привличат обожатели, да бъдат готини!- каза Мия. Тя седна на тревата. Наклони глава надясно и се изплези.
- Колко много неща могат да правят...

-Аз мога да бъда готин!Мога да бъда супер готин!-каза Девин възмутено.
-Мога да привличам дами!Все пак..привлякох теб..-измънка той самодоволно и се подсмихна.Макар и мекото и весело изражение,очите му сякаш бяха стъклени..не изразяваха никакво чувство..

- Можеш ли да се гримиииираш?- попита Мия съ7с същата физиономия.
- А какво имаш предвид под мен?

-..мога да се гримирвам..-излъга Девин смутено.
-..ама съм красив и не ми трябва!-довърши той самодоволно.
-А относно теб..е ти призна че имам хубаво лице и очи..и коса..и тяло..хехехе..

- Можеш друг път!- каза Мия недоволно.
- Скоро ще се нахвърля върху теб и ще те набия!- каза тя нервно и започна да си играе с Миса.

-Пробвай.-предизвика я Девин и очите му заприличаха на подивели котешки..те не само че имаха котешки зеници,но и сега приличаха изцяло на котешки.Той набързо осмисли как може да я победи..ами..абе чакай бе!Той е наполовина вампир!"Аа,работата лесна..няма за нищо да се тревожа.." помисли си Дев и се подсмихна.

- АААаа!- подивя Мия и започна да го налага с пръчата.
- Никога...Не...Предизвиквай...Момиче...Войн!

-Ауч!!Ама ти-..имаш-..пръчка..!!-извика Девин,криейки лицето си с ръце.
-Не е честно! Аз ъм безащитен!!

- Хич...Не ме... Интересува какъв си!- каза Ми и спря.

Девин махна ръцете от лицето си объркан.
-Защо спря?-попита той подозрително.