Гората на живота

First topic message reminder :

Това е гората на живота. Тя е изпълнена със светлинаи топлина. Винаго можете да дойдете тук. РП на воля.

-Но както си спомняш то се върна!-напомни Девин.
-Аз го хвърлих,ти каза че ще се върне и то се върна!

- Но пак отиде във водата...- довърши Мия.

-..това не го знаех.-измънка Девин.

- Е, друг път ще го мислим... Аз бих искала да се разходя, по възможност- сама!- каза Мия.
- Не, че не те искам. Прсто понякога тишината носи сладост!- довърши тя исе отдалечи бавно.

-Ам добре..Внимавай..-измънка Девин малко унило и седна под едно дърво,замислен.
-Приятна самотна разходка..

Мия и Зак пристигнаха. Намираха се точно пред книгата с дракона.
- Това е книгата на стихиите от Джонатан Лъдмур.- обясни Ми.
- Трябва да намерим петте камъка. Този на земята, на водата, въздуха, огъня и душата.

-Хъмм... това е страхотно, но...
- Какво НО?
- К смяташ да ги намерим?

- Женска интуиция.-каза Мия и седна на тревата.
- Засега знаем къде е този на водата...- добави тя и започна да прави коремни преси.
- Всъщност, мисля утре да го взема.

-Хмм... ти наистина не знаеш какво правиш. Обясни ми за тези камъни! Мога да измисля нещо!

- Те са малки кристали или опчета.- каза Мия. Продължи с упражненията.
- Самобегло съм чувала за тях. В тази книга има човек.- добави Мария и се загледа в небето.

- Такаа... да видим фактите:
- Имаме книга или карта
- Пет камъка имаме да търсим и засега нямаме нито един!
- и доколкото разбирам в книгата има човек и ние трябва да го спасим прав ли съм?

- Напълно!- каза Мия.
- Аз имам и други неща за свършване!- въздъхна тя.
- Боя се, че трябва да вървя.- Берг се изправи и се прозя.
- Довиждане!- каза радостно Мария и тръгна.

-Аз няма какво да правя тук затова мага ли да се върна с теб?

- Идвай!-каза Мия и побягна. Тръгна към общата стая.

Девин се беше скрил зад дървото и гледаше Мия и новото момче.Искаше да изскочи пред тях и да каже "АХА!ИМАШ СИ ГАДЖЕ!" ама го беше срам а и без това можеше да греши..той въздъхна и ги проследи до стаята..