Тъмната гора

Тук може да пишете РП-та на воля.

Аз,Люк и Том се насочихме към гората. Аз тичах много бързо и не знаех,дали ме следват,но се надявах.
-Момчета,готови?

- Да. - гласат беше тежък но незвучеше зловещо.
- Само моето лице не се вижда вашите се виждат моето не.

Докато стигнаха гората, при бягането за тука, Том се беше трансформерал напълно и беше избягал от погледа на приятелите си, сякаш ги дебнеше някаде. Том се беше трансформирал във върколак, който изглеждаше, жаден за кръв .

- Том. - извиках аз и се огледах аз бях в въздуха и можех даго видя.Приблих се бързо и го удрасках леко с меча си направи и лека дупчица на през бронята можех да махал части от нея само с мисълта си направих така че капката да падне точно нараната му.
- Сега в теб има от моята кръв и аз мога да те контролира.

П.П. - Аз отивам да вечерям

Мия бягаше с насълзени очи. Покатери се на едно дърво. Седна и се замисли. Трябваше да има начин...

Девин я следваше тихичко и се покатери на дървото до нея.
-Мия..!Какво правиш тук?

-Нищо!-излъга Мия и се усмихна.
- Просто много ми се струпа и размишлявам.- жалко, че следите от сълзинемогат да се заличат.

Девин избърза сълзите й с ръка нежно.
-Можеш да ми кажеш,не се тревожи..ще се оправим..-прегърна я внимателно..все пак бяха на дърво.

- да слезем. Не искам да паднеш както предния път.- каза Мия отскубвайкисе от прегръдката на Девин с неохота. Слезе от дървото и седна под растението.

Девин се усмихна слабо.
-Ето..-той наметна якето си върху нея.

- Няма нужда!- усмихна се Мия.
- Докъде бяхме стигнали?- попита тя и се сгуши в него.

Девин я обгърна нежно с ръцете си и я целуна по бузата меко вместо отговор.

- Така е по-добре.- зася се тя се сви на топка. Беше приятно и топло. Постепенно Ми9я се затопли и заспа.

Сутринта Дев се събуди късно и се изправи.Той видя че Мия не е будна и реши да я остави да спи..Зави я с якето си и реши да се поразходи из гората.

Берг хъркаше акто мечка. По-скоро приличаше на такава. Косатай приличаше на гнездо, самоче вътре птички нямаше! С якето на Айс, Мария изгледаше по-голяма и... Свирепа. Мия се събуди и отвори очи. Девин го нямаше, но неговото яке я обгръщаше. Мия се сгуши в него и вдъхна аромата. На борова гора. Ми се усмихна и запя:
RBD- Que Hay Detras

Pensando en ti...
puedo ver el matiz,
y el reflejo de mi de depresion
puedo ver el perfil
del fantasma que hay en mi interior
y no he dejado de fumar y no puedo dormir
y en medio de la soledad sigo pensando en ti
y no me atrevo a comenzar por olvidarte al fin
porque me asusta descifrar
que habra detras de ti
que hay detras
de una lagrima
que hay detras
de la fragilidad
que hay detras
del ultimo adios
que hay detras
cuando acaba el amor
que hay detras...
puedo ver desde aqui mis recuerdos persiguiendote
puedo ver el perfil de mi sombra sobre la pared
y no he dejado de fumar y no puedo dormir
y en medio de la soledad sigo pensando en ti
y no me atrevo a comenzar por olvidarte al fin
porque me asusta decifrar
que habra detras de ti
que hay detras
de una lagrima
que hay detras
de la fragilidad
que hay detras
del ultimo adios
que hay detras
cuando acaba el amor
que hay detras
que hay detras
que hay detras
que hay detras
(que habra detras de ti)
que hay detras
de una lagrima
que hay detras
de la fragilidad
que hay detras
del ultimo adios
que hay detras
cuando acaba el amor
que hay detras...
que hay detras...
que hay detras...
que hay detras
Пееше бавно, с дълбок и тъжен глас. Ако имаше китара, още по хубаво щеше да стане. Тя се изправи. Още веднъж изпя скорошната песен. Мия реши да се върне, за да оправи разчорлената си коса и сенките под очите. Тръгна.

Девин стоеше качен на един клон и медитираше.Искаше повече от всичко да се трансформира, но пък го беше страх че щеше да боли много, затова не го правеше.Обмисляше всички възможностти и начини по които да го боли по-малко, защото нещата в които той и Мия се забъркаха щяха да искат по-сериозни битки..и Дев рано или късно трябваше да се трансформира в демон.