СПОМЕНИТЕ НА КЛАНА НУНИЕС-ДЖЕЙМС

(АМАРИЛИС)






Станахме неразделни. Дори ме научи отново да ям щоколад и други човешки храни. На моменти дори забравях за близнаците.
Отидох му на гости. Една малка, доста модерна и откъсната от хората къща.

Гледката от прозорците бе неописуема.

Беше приготвил шоколадова торта и мохито.


- Ари, може ли да те питам нещо? – само той се обръщаше към мен така. Кимнах потвърдително. - Защо си с изрусена коса, а и тези сини лещи?
- Обичам промяната, а и така се вписвам доста по-добре сред хората.

- А може би си усетила, че ще се срещтнем и си искала косите ни да имат подобен цвят. – Усмихна се палаво.
- Възможно е. – Му отговорих с усмивка.
Цялото ми тяло тръпнеше от начина, по който ме гледаша.

Захапах десния си показалец.

Капките кръв се стичаха по него и намазах с тях врата си.

Той ме сграбчи в обятията си и ме качи върху барплота. Захапа врата ми и после ме целуна страстно. Разкъса бялата ми ризка и я захвърли на пода. Страстта изгаряше вплетените ни тела.

По-късно погледнах часовника на нощното шкафче.

- Досега не съм се чувствала толкова добре с някой мъж.

- Ари, това нашето се превръща във флирт по Новозеландски. – Усмихнах се. – Мисля че започвам да се влюбвам в теб.
- Това не е хубаво. – натъжих се аз.
- Защо?
- Какво ще стане когато дойде време да се върна удома. Няма ли да ни боли повече ако наистина се влюбим един в друг. Аз немога да остана тук. Имам семейство за което трябва да се грижа. Ти би ли оставил всичко тук заради мен.
- Незнам. Не съм се замислял за това. Извинявай! Просто изразих мислите си в този прекрасен момент. Може би си права. Не трябва да се привързваме много един към друг. Но това не ни пречи да се наслаждаваме на телата си докато си при мен. – Изчервих се. Сигурно бях червена като репичка, защото ме погледна узадачен. После се сети че от доста време упражнявам дарбата си, за да получа точно такъв ефект.
С Крис в Нова Зеландия прекарах един от най-хубавите си месеци. Какво ли правеха близнаците през това време? Надявам се и те да са се радвали на живота като мен.
Не исках да ме изпраща на летището. Нямаше да ми е лестно. Но явно нямах право на глас. Държахме ръцете си и се гледахме в очите.

- Не искам да си отиваш! – Каза той.

- Ще ми липсваш. – Отвърнах.

Тогава се целунахме за последен път.

Самолета се готвеше да излети, а аз се опитах да го намеря в тълпата. Беше сериозен и малко тъжен. Гледаше право в моя прозорец.

Каза ми: „АРИ, ОБИЧАМ ТЕ” Неможех да го чуя, виждах само как се движат сочните му устни. Помислих си „ЩЕ ТЕ ВИДЯ ЛИ ОТНОВО НЯКОЙ ДЕН?”
Самолета се засилваше бавно. Той сложи слънчевите си очила и запали цигара. Очите му не се отделиха от излитащия самолет, докато не стана малка далечна точица.

Облаците скриваха зеления остров. Колко ми липсваха сълзите в този момент.
Затворих очи.
- СБОГОМ КРИС! – Казах аз с тъжен глас.

(КРИСТОФЪР)


Реших да подаря екскурзия с кораб на съпругата ми Клара и семействата ни. Наближаваше годишнина от сватбата ни и съчетах двата подаръка. На борда бяхме аз, брат ми Джаксън, майка ми и баща ми, Клара и родителите и. Бяхме разделени в четири каюти. Джей-Джей бе прекалено радустен, че ще се шири сам в една каюта. Не че беше голяма по днешните стандарти, но за онова време можеше да си живееш царски на подобно място.
С брат ми винаги сме си приличала въпреки деветнадесетте години разлика. Аз съм по-големия, но хората доста ни бъркаха. Защото аз винаги бях гладко избръснат, с къса, спретната и русолява коса. Докато Джей-Джей бе с дълга тъмнокестенява рошава коса и от няколко години си бе пуснал тънки мустачки и брадичка.

С Кара ни настаниха в каюта с малко по-голямо легло, нали все още бяхме като младоженци.
В средата на пътуването капитана организира специална вечеря за нас. Седнях до богатата трапеза и я чаках. Когато тя дойде ми се стори, че в стаята влиза ангел. Бе облякла тъмно синята велурена рокля която и купих преди пътуването. Съвсем леко бе прибрала дългите си меки, абаносови коси, а сините и очи проблясваха на светлината от свещника. Розовите и сочни устни всеки ден ми напомняха, защо се бях оженил за нея. Бялата и пищна гръд ухаеше на мед и канела и ме подканяше да се нахвърля като звяр. Стъпваше леко и грациозно, сякаш вървеше по облачета. Леко и съблазнително поклащаше бедра. Не мислех за вечерята, а само за предстоящите мигове в топлата постеля.

Представях си къде ще я целувам страстно, къде ще я докосвам нежно. Усетих как облизвам потеклите ми лиги, а тя се усмихна палаво. Знаеше много добре какво трябва да направи, за да ме изкуши. Огледах по-внимателно каютата на капитана, в която бяхме. Той я бе оставил на наше разположение, заради повечето удобства. Нямаше прозорци към паулбата, само един голям над покритото с пурпурни кадифени чаршафи леглото. Бяха го постлали специално за нас. От прозореца се виждаше океана и дирята, която кораба оставя в него. Небето бе осеяно със звезди. Вратата се затваряше плътно и можеше да се заключи при желание. Когато станах от стола тя бе точно до мен. Притиснах я между мен и масивната маса. Прегърнах я през кръста и целунах нежната и бяла шия. Тя потрепна в ръцете ми. Глада, който изпитвах цял ден бе направил място на бушуващата страст, която ме изгаряше отвътре. Продължих да я целувам като слизах бавно по изрязаното и деколте. С едната си ръка светкавично разкопчах копчетата на гърба на роклята, а с другата развързах корсета. Тя се бе гласила за мен няколко часа, а аз я съблякох за нула време, още преди вечеря. Нямаше да мога да издържа да я гледам как се храни бавно и спокойно при условие че знае какво се върти в мъжката ми глава. Сграбчих я и я понесох към леглото. Хвърлих я леко в началото на леглото и тя се засмя. Докато лазеше по гръб бавно към възглавниците аз си хвърлих дрехите върху стола. Започнах да я целувам бавно и много страстно по цялото тяло, като започнах от десния и крак. Тя стенеше от удоволствие. Продължих да я обсипвам с ласки, когато нещо изгърмя. Тя потръпна, а аз се изправих, за да проверя какво става. Навлизахме в буря и целият кораб се люлееше ужастно. По цялото небе се появяваха светкавици, а гръмотевиците ни проглушаваха. Погледнах Кара, а тя бе ужасена, казах и да се облича. Запътих се към вратата, за да провера дали нямаха нужда от мен и да я заведа при семействата ни, когато капитана почука на вратата и ни попита дали сме добре. Морето бошуваше с огромни вълни, които спокойно можеха да обърнат големия кораб. Агонията на плавателния съд продължи не повече от половин час. Дървесината скърцаше докато се огува под силното действие на големите вълни. Вървяхме внимателно по палубата, когато главната мачта се счупи на две и затисна Кара. Беше толкова тежка, че неможех да я помръдна сам, наоколо нямаше никой, защото всеки се опитваше да спаси себе си и семейството си. Исках да повикам Джей, за да ми помогне да я освободя, когато тя извади кървавите си ръце из под мачтата. Погали лицето ми и каза, че няма смисъл, защото тя умира. Целунах я, а последните и думи бяха "КРИС, ОБИЧАМ ТЕ!" Издъхна в ръцете ми, а очите ми се напълниха със сълзи. Последно бях плакъл, когато бях на 3 и паднах от едно дърво. Когато тръгнах да търся останалите кораба започваше да потъва.

Не успях да спася никой. Каютите им бяха пълни с вода. Майка ми крещеше отвътре, баща ми се опитваше да отвори вратата, но безуспешно. Едвам успяхме да се сбогуваме, когато водата започна да излиза отвътре. Каютатта на родителите на Кара бе тиха. Последното, което помня добре е как една тежка греда повлече брат ми към дъното. Всичко останало ми е като мъгла. Помня една празна бъчва, и че се бях хванал за нея. Имаше още неколцина оцелели. Помня че бях изпаднал в безсъзнание и може би щях да умра. За щасти силно течение ме носеше към континента. Когато се свестих и видях един мъж да рисува на брега. Той ме издърпа, но после нищо не си спомням. Сигурно пак съм припаднал. Когато отново се свестих помосли, че съм умрял. Бях в някаква студена и много тъмна стая, миришеше на влага и мухъл, а аз изпитвах ацка изгаряща болка из цялото тяло. Чудех се какво ми е, но нямах представа. Не си спомням колко време бе продължила моята агоня. Но щом се свестих отново се почувствах като друг човек. Дълго стоях сам и постепенно започнах да изпитвам странни желания и нужди. Изпитвах глад, но не към какво да е а към кръв, човешка кръв. Исках да захапя някой за врата. "УЖАС" си помислих. По едно време се появи мъжът от плажа. Аз му се нахвърлих, бях усвирепел от глад. Какво ми бе направил, защо ме измъчваше така. Та аз бях добър и почтен човек. "Това няма нищо общо това дали си бил добър или не." - Каза един глас в главата ми. Май полудявах. Той постепенно ми обясни какво се е случило с мен и в какво съм се превърнал. Научи ме на всичко, което знаеше. Един ден усъзнах, че той неможе да ми каже нещо повече, и тръгнах в странство, за да търся отговорите, които ме интересуват.