Игрището за футбол

РП на воля

Днес бях решил да ифрая футбол.Взех една топка и започнах да загрявам като малък играех футбол с Нейтън по-малкия ми брат той е спортист и обичах да му помагам с тренировките бях научил някой номера с топката.Опитах да си ги спомня и успях започнах да правя следните номерца.

- Хей Лукас. Ето ме и мен, ОТНОВО. - Натъртих на последната дума и двамата се засмяхме. - Сапфира ми попита дали съм те срещала. Но аз нямах представа дали тя знае за теб и онова момичи. - Погледнах го въпросително. - Затова я излъгах, че първо се срещам с нея. - Вече гледах виновно. - Надявам се да не ми се сърди много като разбере. - Направих тъжна физиономия. - Както и да е. Разказвай! - Нямах търпение да разбера всичко за красивата девойка.

- Еми това е Брук Дейвис преподава тук.Срешнах я една вечер при езерото тя е усалка и ме целуна няколко пъти но тогава искаше даме убие защото при пълснолуние тя става сирена и може даме убие с целувка.Но аз немога да умра понеже съм ангел щом го разбра тя избяга.След няклко дни я срешнах но беше без опашка аз бях влюбен в нея и го казах и така. - усмихнах се и ритнах топката към нея.

Лукас ритна топката към мен.
- Ти искаш да играеш с мен? - Попитах аз се засмях, а той кимна. - Нима не помниш. Когато беше малко момченце кой те учеше как се рита?
- Ти. - Призна си тойи ме погледна предизвикателно.
- Ако си мислиш, че късата пола и високите токчета ще ме направят по-слаба, - Смеех се аз, докато минавах покрай него с топката. - лъжеш се. Гол.
- Ама не е честно! - Видях в очите му същото русоляво детенце. - Ти не каза, че започваме. - Отново направи онази сладка детинска муцунка.
- А ти винаги се оправдаваш с това, когато ти вкарам гол. - Двамате се разсмяхме шумно. - Между другото преди много години съм срещала русалка. Случи се в Нова Зеландия

- Добре де тогава бях малък,а ти беше като по голяма сестра за мен и все още си како. - усмихнах се и отидох до нея като я прегърнах.Ритнах топката която беше под единия и крак и тя влезе в вратата.
- Метнах те.

- Все същите номера Лукас. - Казах аз и се засмях. - За двадесет и шест години не си научил нищо ново. - Той се нацупи малко.
- Сега ще видиш какво ново знам. - Каза той ухилен до уши, но със заплашителен тон. А около игрището започваха да се събират зрители. Определено бяхме атракцията в училището.

- Както винаги си център на внимание. - казах аз и се разсмях.Тръгнах с топката и я дигнах зада може да мине над нея но тя очудващо спря атаката останах доста изненадан.
- И това е старо. - каза тя и аз отново се нацупих как да победиш някой който те познава по добре от колкото ти самия се познаваш.

- Стига сме си играли. Разведи ме наоколо. - От публиката се чу едно тъжно "ОООО".
- Добре. Какво ли първо да ти покажа? А сетих се, ела с мен. - Каза Лукас. Хвана ме за ръката и ме поведе на някъде.

- Хайде щете заведа на езерото но няма да кажа кое. - продължих да я дърпам нпрад към езерото.
- Дано ми хареса. - каза тя и аз се усмихнах.
- Ще ти хареса.

П.П. - Ще пиша направо там.

» Игрището за голф