Ирището за баскетбол

First topic message reminder :


РП на воля

Видях момичето което бягаше стори ми се позната но несе сетих от къде тръгнах след нея и я настигнах.
- Госпожице можели дами кажете името си струвате ми се позната ? - беше ми малко неодобно но исках да разбера от къде я познавам.

- Вижте не мисля, че е нужно! Аз трябва да тръгвам пуснете ме!- дръпнах рязко ръката си, ако разбереше , че съм човек и ставам русалка при допир с вода, беше свършено с мен.Щеше да разкаже на дори един човек и ми отиде тайната...

- Извинявай нейсках дате наранявам аз съм Лукас Скот директор на училището за мутанти. - усмихнах се но все още неможех да си спомня от къде я познавам.
- Моляте несе плаши няма дате изям ангелите неядат хора.

- Ангел супер, все едно, бързам, водата ме чака- преглътнах- исках да кажа котето ми ме чака!- съжелявам, обърнах се и затраках с токчетата. Мъжт отново ми хвана ръката. Трябваше д аме пусне, сърцето ми беше студено като океана, а и не ми беше до лигавщини- Вижте господине , имате ли теории, защото бързам!

- Спомних си от къде те познавам срешнах те онзи ден при езерото ти си русалката която ме целуна и избяга.Не бягай от мен аз мисля че съм влюбен в теб и немисля даго крия. - бях влюбен в нея и исках тя даго знае.
- Защо ме избягваш ?

- Добре ли сте, да нямате темепратура господине!?- сложих ръйа ана челото ми, ах защо да криех, сърцето искаше да му кажа. Духна още по силно и тюла на роклята се разпиля отново- Съжелявам трябва да вървя...-отксунах се рязко от него и понягнах. Оставих мъжът с разбито сърце, знаех го....