Поляната на живота

РП на воля.

Том се беше запътил към Поляната на живота, да се поразходи. Леко се прозяваше, защото не беше спал миналата нощ. Докато се разхождаше, той видя едно момиче, беше седнало. Той отиде при нея и каза:
- Здрасти, аз съм Томас Дилъри, викай ми Том, амм какво търсиш тук? И ти ли като мене се разхождаш?

- Не благодаря. - каза Том, като я погледна и продължи:
- Вчерашната вечер, не можах да спя и ако седна, ще помислиш, че съм умрял, не може почти никой да ме събуди.

- Еми добре, ще седна, но ако заспа, извикай някой шумен човек или ми направи магия. Предупреждение е това и се засмя. Та ти ми изглеждаш голяма за ученичка, начи си учителка, и аз съм. - казах и аз.
- Ами по кой предмет преподаваш? - запитах я.

- Ами моя предмет, чакай да помисля, да сетих се, така моя предмет е бойни изкуства. - и леко се прозях.
- Искаш ли да чуеш причината, поради която ми се спи. - попитах я аз, като се усмихнах.

- Тъй и тъй вече се познаваме, ще ти разкрия, че съм върколак и при пълнолуние, не мога се контролирам. Вчера бях с директорката, която е вампирка и директора, който е ангел. Та както се преобразих в гората, Люк директора ми направи нещо и може да ми контролира вълка в мене. А пък в замяна получих, да знам каде, мога да го следя, сейно съм залепен за него. Виждам понякога през неговите очи, което е дразнещо. Сигурно не ти се слуша, къде е сега и какво прави, затова няма да ти кажа. - казах аз.
След това я попитах:
- Ти превръщаш ли се в нещо или си обикновенна магиостничка?

- Да бе хубава дарба, като бях малък, само на Люк съм казвал. Та като ме ухапа вълка, докато бях на почивка, се пробвах да го контролирам, но тоя всеки път побеждаваше. Та на едно пълнолуние, не помня какво стана, Люк беше до наща къща и бе видял всичко. Та той ми разказа. Видял върколак, в случая съм аз, как избивам родителите си е тримата си братя. Аз продължавам се обвинявам за това, но вече е минало. Аз съм единственият оцелял от рода ми. - и Том леко се натъжи, но му мина бързо.
- Да ти кажа честно, твойта дарба е по-яко.

Прегърнах го през рамо и му се усмихнах мило. Не исках сега да си мисли за тъжни работи.
- Спокойно. Сигурна съм, че където и да са сега те наблюдават и много си те обичат и искат да бъдеш щастлив. Гледай напред, не живей само в миналото. - казах му аз тихо и му смигнах.

Том каза:

- Няма нищо, ама 10 годишно момче да убие семейството си е малко налудничево. Добре че днеска не е пълнолуние, че нямаше да се запозная с тебе. - и се усмихна.

- Решил съм, към края на всеки час, да давам на учениците да се бият, а аз си ще си избирам един, с който щесе бие с мене, дори говорих си директорката за това, защото може да е опасно, но тя каза, че разрешава. Също, когато искаш ела, ще те науча, на каквото искаш. - и се усмихна.

- Ам още от както те видях, почуствах нещо. То беше нещо като любов от пръв поглед. - каза Том, като леко се изчерви я погледно е продължи:
- Много си красива и хубава, но надали ще ми излезе късмета със тебе. Можеби си имаш риятел или пък кой иска да има приятел върколак, който не може да овладее вълка. Ам всеки случай, искам да го знаеш. - и той я целуна по бузата, но се усети, и каза бързо:
- Извинявай, от спането е, незнам какво върша, ама това което казах е истина. - и той е се усмихна.

- Eми от каде съм сигурен, еми аз съм върколак, да ама не съм като другите. Вълка, който ме упапа, беше жаден за крув, видях го в очите му, когато ме захапа за дясната ръка. Измъкнах, се незнам, как някой майче, ме спаси, но не помня. Какъвто вълка такъв и върколака, не може да се контролира човека, който е ухапан, в моя случай аз. Трябва да съм на място, което да няма хора при пълнолуние, ако не съм могат да ме хваната или убият със сребърен куршум. Наскоро чух, че някаде нападнал върколак, ама не аз, всички хора си имат запаси от сребърни неща. Така, че съм сигурен, че и на момиче като тебе с мистична способност, няма да иска приятел като мене, защото той ще е навърха на смърта си, ако се преобразува пред хора. - каза и Том, кат се загледа в звездите.

Том и каза:
- Нека малко да се отделим от тази тема. Много ми е любопитно, как си получила ствойта дарба, сигурно е било мъчително или не? И имаш ли брат или сестра?

- Отседнах при единствената ми роднина - дядо ми, но ми отне 6 години да го намеря. Той беше доста стар, и аз при всяко пълнолуние, бягах в една хижа, навътре в гората. Живях при него, цели 4 години, докато не умря от страрост. И сега, аз съм единственият жив от моя род. Когато намирх дядо бях на 16 години, когато умря навърших 20 и цели 7 години си търсих нов дом, докато не открих, това чудно място, след време разбрах, че е училище за мутанти. Аз бях мутант образна казано и се записах тука. Ами на тебе не ти ли липсва старото ти семейство? - попитах я аз.