Езерото на спомените

Това е езерото на спомените. Ако имате някакъв скъп спомен,които искате да видите и преживеете отново елате тук. РП на воля.

Довлячих я до тук и седнах на брега на езерото.
- Езерото на спомените.Ако искаш да видиш нещо от миналото това е мястото. - наведох се и допрях пръсти до водата ведан пред пръста ми се появи малко размътване от където като на телевизор се виждаше един спомен.

- Значи ме познаваш от толкова отдавна ? - попитах аз очудено тя кимна и продължи да се усмихва.
- А на мен ето този ми е любим. - разсмях се леко и си спомних един момент когато бях малък потопих пръсти в водата и спомена се показа.Беше момент в който бях на три или четири години майками и бащами бяха отишли някъде и Лис/Амарилис/ ме гледаше беше навела глава над леглото ми и аз с две ръце я хванах за косата и овиснах.При този спомен не се сздържах и се разсмях.
- Извинявай просто това е един от любими те ми спомени. - извиних се през сълзи беше ми много смешно като видях изражението на лицето и когато като малък овиснах на косата и.

- Еми тогава си мислех че си някаква супер-какичка.И ако те дръпна за косата ще стана и аз като теб. - усмихнах се малко глуповато.
- Еми винаги съм искал да съм силен,умен,бърз,красив и още куп неща като теб.

- Сега знаеш мислех че ти и майками сте най-красивите жени на земята но сега срешнах Брук и съм на друго мнение.Лис мисля че съм влюбен в нея. - казах аз и седнах до нея.
- Даже почти съм сигорен казах и го знаеш че обичам да съм искрен и се оказа че и тя изпитва нещо но никоа преди не е изпитвала чувства към някой и неможе да разбере.Ти си с повече опит кажи ми какво да направя. - помолих се аз и я погледнах.Винаги е била много красива за мен и за приятелите ми но я имам за по голяма сестра.

- Хммм не е това тя просто е свикнала никой да нея обича и неможе да разбере дали ме обича защото сърцето и е....ъммм....камено. - имах предвит че тя незнае как да разбера какво чувства.

Плувах си спокойно, когато забелзах две фогури на брага. Доплувах и на около метър от поврхност забелязах момичето да гледа на някъде. Поплувах ощедвайсетина сантиметра и помахах на Лукас, той се окори и ми направи знак да вървя, за да не ме вди, кимах и изчезнах. След малко излязох от водата далече от тук, изсъхнах и отидох до тях. Седнах зад тях и изчаках да свършат разговора си...

- Еми незнам ще опитам. - усмихнах се и погледнах към Брук.
- Ще те запозная с нея. - станах и хванах ръкатана на Лис като я задърпах към Брук.
- Здравей искам дате запозная с един много важен за мен човек тя ми е като втора майка.

- Приятно ми е Брук!- подадох си ръката. Жената имаше хубава кожа. Седнах мълчаливо до тях и почти не се вслушвах в разговора, ставаше дума за някакви спомени и някакви си катерушки. Не ми беше особенно интерсено. Свих едият си крак и подпрях странично глава. Този мъж беше хубав, но все още сърцето не бе ми казало какво зипитвам към него, м, ако не се познавах их казала,ч е е чиста любов...

- Вижте госпожо не мисля!- пребледнях- Не, не! Няма да плувам!- жената ме помоли отново, но й отказах- Лукас върви да правиш компания на Лис!- гледах го стреснато. Неможех да позволя да лъсне опашката ми и още единд аразбере за тайната ми. Знаеше само директора и не мислех да прибаям още хора. - Аз трябва да вървя, довиждане, още веднъж съжелявам, мисля, че съм болна!- побягнах и скоро сянката ми изчезна

Усмихнах се и скочих в езерото като една вълна заля Лис.След като изплувах я погледнах и се усмихнах.
- Сега доволна ли си ? - попитах аз и хвърлих ризата си която беше мокра на брега.