Кабинета ми

Мия настойчиво чукаше по вратата. Поне директора трябваше да им помегне. Зад Мия се подаваше Девин. Мия леко открехна вратата, понеже никой не отваряше.
- Директор Белл?- попита Мария.

Бях чула Мия и отворих вратата.
-Мия,заповядай влез. Седни.
Посочих черния диван,който лично на мен ми беше адски удобен.
-Какво има,мила?-попитах загрижена.

Мия хвана Девин за ръце подпирайки го. Сложи го седнална дивана.
- Бяхме навън и той изпадна в беззсъзнание. Сънувал е нещо. Говореше, че смъртта е сладка. Имало някакъв човек... Толкова зъл, че и в ада не го искали. Девин твърди, че ни преследва...- каза Мия и въздъхна. Най-сетне каза на някой.

Доближиш ръце до Дейвид и ги положих на главата му. От там се показаха някакви,едва видими светлинки. Бях проникнала в съзнанието му. Владеех оклумантика и виждах всичко.
-Сигурна ли си,че Дейв не се е ударил някъде или нещо такова?
Видях съня му и го накарах да се успокои. Нека сега поспи,ще се почувства по-добре,а след като се събуди ще видим как се чувства и дали се е оправил.

Мия поклати глава.
- Не се е удрял!- категорично отрече тя.
- Напоследък нисе случват от странни все по-странни неща!- обясни Мия и погледна навън. Не бе си представяла такава красива гледка... Но нямаше време.
- Ще се оправи ли?- обърна се към госпожицата Ми.

Девин си отдъхна,вече не бе толкова стресиран но тези думи не спираха да се въртят в главата му..какво значеше това?! Че има живот след смъртта ли!? СТИГА БЕ!
-Д-добре съм..-измънка той тихо.

Мия се усмихна и подскочи.
- Суперско!- изписука тя и не се свъртя на едно място. Мия седна на земята. Застана в позиция лотос (от йогата). Започна да диша тежко.

-Ъ добре ли си..?-попита я той объркано.Впери поглед в земята,замислен и съсредоточен..Смъртта е сладка? Да си мъртъв е сладко? Какви са тия глупости?!
-Може би това е съобщение от някой добър дух който иска да не се плаша от смъртта..неее..ако беше така нямаше да бъде кошмар..-помисли си Девин и разклати глава.
-Ами..ако онзи мъж от книгата е всъщност мъртвец но..ъм..е жив мъртвец? От ония немъртвите..като зомбитата.Може да се опитва да ни насочва да го намерим..! Нее..нямаше да е толкова страшно..и извратено..трябва да е друга причината..трябва да се оттърся от това нещо...може би ако се трансформирам,болката ще ме накара да забравя за кошмара! Но и в двата случая е гадно..и не искам да рискувам.-Девин си отдъхна отчаяно,мислите му бяха глупави и смешни..
-Хайде Мия..да си вървим.-измънка той унило и излезе от стаята,тръгвайки към гората.

- Директоре, много благодаря!- каза Мия и се усмихна ведро. Излезе подрипвайки.

-Няма защо. Това е мое задължение все пак. Да помагам,когато се налага.