Спалните на момичетата

Мия влезе и отиде до леглото, близо до прозореца. Отвори куфара си и започна да разопакова. Скоро леглото беше пълно с шишенца, поли, блузки и ластички. Тук там имаше по някоя книга. Мия подреди всичко и отиде в банята. свали дрехите си и се мушна под душа. Изкъпа се. Излезе по халат и седна на леглото си с мокра коса. Извади крам за ръце, крем за лице,гланц за устни,сенки за очи и малко лак за нокти. Когато оправи външния си вид,Мия се зае с косата си. Направи си прическа (най- ниско, вдясно). Реши да излезе и да потренира малко.

Влязох в момичешката спалня, смутено.. Все пак това бе спалня, където са момичетата.. със гримове, роклички, гланцове, червила, кола-маски и т.н.. а аз мразех такива неща.. Дойдох тук защото имах чувството че Мия се нуждае от мен..

Хъркането ми се разнасяше надълж и шир. Като селски кокйот след преяждане с крава. Просто бих уплашила и мечка. Чу се затръшване от врата и аз скокнах като сърна при гърмеж.
-Свети Петре, не умирааааам, има времее!- разкрещях се аз. Видът ми беше ужасяващ. Разчорлена коса ии сенки под очите. Сега не мечка, ами спартанците цях да уплаша. И тогава, о свети Петре, посред спалнята стърчи Девин.
- Ти що дириш тууука?- попитах сънено, с груб глас. Така бях след сън...

Погледнах я тъпо и смутено, като се почесох зад тила..
- Не се ли ъъ.. нуждаеш.. от мен?! - повдигнах вежда учудено.. но външния й вид леко ме ужаси..

- АААА, обръщай се на другата страна! Точно сега намери да дойдеш! Изглеждам ужасно!- казах аз и бързо се протегнах за четката ми за коса. Добре беше, че имах завеса около леглото си. Бързо я дръпнах и се преоблякох. Бях се изменила. Косата ми беше се удължила и по върховете вече имаше червеникаво. Очите ми бяха станали черни и бях станала малко по-висока. Сресах още веднъж косата си и си обух червените обувчици. Дръпнах завесата.
- За нищо не ми е нужна помощ.- казах бързо.
- Ох!- изохках и се хванах за рамото.
- Мамка му! Йейен!- прошепнах бързичко ядосано.

Гледах я объркано и мълчах.. нямах думи.. ъъ.. нямаше какво да добавя тук.
- Йейен? - примигнах и въздъхнах.
- Ам, Мия.. сигурна ли си че си добре..?