Кабинета на директор Скот

Тук се намира кабинета на Директор Скот до него беше кабинета на другия директор.

-Здрасти,Лукас.
-Радвам се,че прие поканата ми и дойде да станеш директор тук. Харесва ли ти?

- Аммм разбирасе тук е страхотно надявам се да стане пополярно и да имаме много ученици който имат специални умения така даго кажа. - усмихнах се и предложих да седне.
- Искаш ли кафе,сок,вода ?

-Лукас,аз съм вампир. Не мога да пия такива неща.
-Но все пак радвам се,че дойде.
-Искаш ли бурканче кръв?-казах и се засмях.

Рзсмях се и казах.
- Не благодаря ние ангелите непием такива роботи.Бях забравил че си вампир дати кажа нети личи.Него приемай като обида.

-Та аз не го приемам по този начин. А и като ангел признавам съм си избрала готин паркниор.
-Идеята училището да се ръководи от две противоположни страни е много добра. Така се въдворява хърмония.

- Да,разбира се вече събрахме учители очаквам скоро и последния учител на който мястот осе пази.И вече имаме едни ученик третокурсник приятно момче но за сега е сам но това ще се промени. - усмихнах се и започнах да си играя с химикалката.

-Забавен си. Не съм те виждала от детството си. аз бях нормална,а не вампир. А сега съм,но това няма да ме промени. Научих се да се владея перфектно и не напад никого. А ти?

- При мен нямаше нужда ангелите неубиват освен при зашита на някой.От начало ми беше трудно вдех битка с себеси тялото ми отхвърляше ангелската част но след като разбрах как даго контролирам всичко се оправи и сега мога и без меча на ангела който се жерва зада съм тук в този момент но аз го нося трансформиран като пръчка но пак си е меч и може даму върча първоначалата форма когато реша.Разбрах че не ти е било лесно.Но сега си по добре нали ? - попитах загрижено аз познавахмесе от много малки но после се преместих в друг грат но след години се върнахме с семейството ми и разбрах че тя е открила училището.

-Да,разбира се. Та нали виждаш,че нямам проблеми с вампирската част от себе си.
След което се доближиш и го прегърнах.
-От детството до сега не сме се виждали от отдавна. А и външния вид лъже. Изглеждам на 17,а съм на 24. Срещна ли жената на живота си? Все пак много време мина.

- Не,несъм след Пейтън спомняш си обичаше да рисува.Та след нея несъм открил друга мислех че съм влюбен но явно несъм.Ами ти ? - усмихнах се и също я прегърнах.

Почуках на врата и зачаках стария си приятел Люк да ми отвори, той все още незнаеше че съм учител тук, сигурно щеше да се зарадва.

-Не,естетсвено. Благодарение на тези митова,тези,които знаят,че съм вампир,но не знаят,че съм добра ме отбягват и се страхуват от мен. Така,че не. А и аз ще живея вечно,докато не ме изпепелят.

- Влез. - казах аз и се обърнах към Сапфира.
- Сигорен съм че някой ден щего откриеш този точен човек и ако и двамата искате можеш даго превърнеш в вампир зада сте заедно вечно.

Том влезе и каза:
- Здравей Люк, стари ми приятел, как си?
- Аз съм учител тук.
После погледна жената при него и се представи:
- Аз съм Томас Дилъри, викай ми Том. - каза той, като си мислеше, колко е хубава.

- Леле Том устарял си. - казах аз и после се разсмях шегувах се отидох до него и една приятелска прегръта и после зачаках Сапфира да каже нещо.
- Сафи това е един стар приятел.

-Предположих. Приятно ми е,Том. Радвам се,че прие поканата ни да дойдеш. И аз като Лукас съм дирекорка,но и основателка на училището. мейждп другото,Сапфира Белл. Приятно ми е.

И том каза:
- И на мене ми е приятно, като и се усмихна.
После каза:
- Кога е следващото пълнолуние и каде е гората, ако си чудиш, защо питам Сафи, ако може да те наричам така и имам мрачно минало, с Люк се позваме от малки и той знае какво съм преживял. Аз съм върколак и при пълнолуние, немога се контролирам. - после погледна Люк и ме каза:
- Съжалявам Люк не можах да издържа баса, не мога да го контролирам, вълка в мене не се дава лесно.

-Уау! Страхотно! Аз съм вампир,така че при пълнолуние можеш да идваш с мен. Ако искаш,де! Аз винаги приемам компания,а и Люк и ти можеш да дойдеш,за да не направим някой гаф,че да суъжеляваме,вярно че аз се владея,но за всеки случей.
-Така че,когато ще ходиш на лов кажи. Аз винаги съм готова.

- Предопредих те но ти неми вярваше.Добре аз ще дойда с теб приятел сими щети помогна пък и имам силите дате одържа. - усмихнах се и ги погледнах.
- Радвам се че ви виждам Сафи,Том е от гратчето в което се преместих но после се върнах при теб.Том казвал съм ти за Сафи тя е от града от който дойдох с семейството си.Добре ще дойда.

Още луната не е изгряла,но няма проблем да стане. Само кажете.

- Неска пълнолуние ли е? - запита бързо той.
- Да ви предупредя и малко да се е показала луната, трансформацията, ще ми започне. Тя трае 10 минути, за които аз трябва да отида на сигурно място, без хора.
- А и Люк, винаги съм си и ще бъда твърд като баща ми, за което не ми се говори. Защото още мисля за семейстовото си и продължавам да се обвинявам.

- Знам,знам помня.Но ще дойда неможеш да ме разобедиш. - подсмихнах се и отидох до шкафчето взех си пръчката и я прибрах в джоба си.

-Виж,не искам да правя лошо впечатление,но имам дарба,с помощта на която мога да премахна тези спомени.
-А и съм вампир,мога да дойда с теб и мога да се защитавам прекрасно,така че не се тревожи за мен.

- Трансформацията ми запозва. - каза Том.
- По-добре се одръпнете, може най-добре да тръгваме към гората, защото вълка ме завладява (това е снимка на трансформацията) . - каза им той.