Езерото на любовта

First topic message reminder :

РП на воля.

- Момко, седни обратно. То си личи, че се обичате!- каза Маргарет и извади носна кърпичка.
- Каква злочеста съдба за Кария... Майка ти ще ми липсва.- каза лелята и се просълзи.
- Лельо, сигурно си уморена...

Дев отново бе възмутен от поведението на лелята на Мия. Вместо да я утеши и да й помогне да превъзмогне загубата на майка й, тя продължава да й напомня че тя е починала.Девин се сдържа да не каже нещо.
- Да, сигурно си мноооого изморена.-изсъска той раздразнено.

- Мия...- каза лелята и потупа Мрия по главата.
- Мисля, да те взема с мен в Париж.-довърши тяи Мия се отдръпна. Започна да тръска глава.
- Не..Не...Неможеш да ме откъснеш от тук.- клатеше глава третокурсничката.
- Явно ще е по тругния начин.
- Остави ме! Искам да стоя тук!- изкрещя Мия.
- Е, щом си сигурна, че неискаш в бутиците на Париж...
- Категорично, непоклатимо, 100-процентово- ИЗКЛЮЧЕНО!- Мия обърна гръб. Лелята се изпари. Мия си отдъхна.

Девин се чувстваше като във някакъв напълно измислен свят, как така една леля ще се "ИЗПАРИ"!?
- Мисля че ми се вие свят.. - помисли си той и поклати глава замаяно.

- Бутици!- изсумтя Мия презрително и седна на земята.
- Беше прекалено лесно... Тя ще дойде...- каза тя тихо и се протегна.

Дев изпъшка.
- Сигурно..

-Уф!- измънка Мия и се зае да си оправя грима.
-Перфектно!- тя скочи на крака и взе Миса.
- Сега да те запозная с моята братовчедка Кейси!

- Коя е Кейси..? - "Супер, още луди роднини.." - помисли си Дев и въздъхна отчаяно.Това че Мия сигурно щеше да заминава го съкрушаваше достатъчно.

- Братовчедка ми. Мисля, че живее някъде тук!- каза Мия и се огледа. Тръгна измеждъ дърветата. Стигна до малка къдървена къщурка.
- Мисля, че е това!- помисли си тя.

Дев я последва малко унило.Дървената къщичка не му приличаше на нещо особено..
- Тук ли живее братовчедка ти..? - попита той объркано.Не знаеше че Мия има братовчедка, още повече че тя живее тук..

- Мисля!- вдигна рамене Мария. Вратата се отвори и оттам излезе Кейси.
- Здрастииии!- подскочи Кейси и се втурна към Мия. прегърна я.
- Казах ти, че някой ден ще дойда!- усмиихна се Берг.
- Кейси, това е Девин, Девин- това е Кейси!

Дев погледна към Кейси и към Мия.Двете много си приличаха а и Дев малко започна да си пада по Кейси..
-А-Ам..Здравей..

- Здрасти!- усмихна се Кейси и се обърна към Мия с тревожно изражение. Кейси беше с няколко години по-голяма от Мия.
- Той беше тук.- каза тя кратко. Мия загледа още по тревожно.

- Кой, Господаря ли..? - попита веднагически Дев и ги изгледа двете очакващо..

- Не.- поклати глава Мия. В очите й се четеше страх.
- Всичко става толкова бързо.

- Какво има Мия..? - попита прибързано Дев и хвана ръката й.
- Кой е идвал преди малко, какво иска?!

- Нищо.- въздъхна Мия и зарови пръсти в косата си.
- Мисля, да се прибера.

Дев нищо не разбра и изпъшка..
- Добре, все тая.. - беше малко ядосан че Мия не винаги му казва всичко.Той въздъхна и седна под едно дърво далече от къщата.

- Няма време.- прошепна Мия на Кейси.
- Ще дойда.- довърши тя и тръгна към общата стая.

Дев започна да се унася и скоро заспа под дървото, макар че от време на време се събуждаше неволно..

Зак седна на брега и се замисли. След малко дойде и Ема.
-Зак исках да ти споделя нещо...