Езерото на мъглата

Това е езрото на мъглата. Тук вечно има мъгла и ако искате никой да не ви вижда къде сте елате тук. РП на воля.

- Виж!- каза Мия сочейки през мъглата. Имаше огромно езеро.
- Хайде да плуваме!- предложи тя скачайки във водата с дрехите си.

-Ъ..-той въздъхна.
-Добре..-макар че не искаше,съблече си тениската и влезе в езерото..

Водата беше малко студена.
- Е, какво ще кажеш?- попита Мия.

-Ами виж ме де..-той показа ръката си,беше настръхнал..
-Студено е..но е готино,защото слънцето пече и е приятно.

- Мда, но има и мъгла.- каза Мия и заплува по гръб.
- Можеш да хванештен докато ти е хладно!- усмихна се тя и затвори очи.

Девин се отпусна във водата и си отдъхна.Във съзнанието му изплува красивото лице на кралицата.
-Тази кралица е много красива..-прошепна той,замечтан и загледан във небето..

- Мда... Не е зле. Обаче има и по-хубави кралици от нея!- каза Мия все така носейки се плавно по хладката вода.

Отговор не се чу.Сякаш нещо пееше омайна песен,а изображението на кралицата във съзнанието на Девин ставаше все по-ярко и по-ярко..Момчето бе вперило поглед в небето,с полу-отворени очи,песента ехтеше в ума му а той бавно потъваше..

- А сега ако потъне, да се спасява господин Силен!- помисли си Мия и заплува.Имаше малки рибки.

Девин продължаваше да гледа към небето,сякаш изпадаше в транс..всичко друго му пребледняваше освен образът на кралицата и това прекрасно пеене..той потъна и стоеше известно време под водата,докато не започна да се дави.Дев бързо се оправи и излезе изпод водата,кашляйки огромно количество от нея.

- Трябва да ме вземат за ясновидка!- каза си Мия при шума от кашлянето.
- Лебед, удави ли се?- попита тя спокойно.

-Много смешно..-отвърна Девин,кашляйки.Той я погледна накръв.
-Можех да умра.Нямаше ли да ти е мъчно?!

- Може би малко! Но пък, нали си лебед? Попринцип те плават!- каза Мия и овори очи. Отново бяха побелели.

-...не съм лебед,казах че покровителя ми е леб-..-той се стресна и без да иска цопна ръце във водата,оплисквайки се.
-..Мия..очите ти..погледни във водата и виж отражението ти..ще видиш какви са ти и очите..което е плашещо..добре ли се чувстваш?-попита Дев загрижено но и малко подозрително..очите й бяха бели..

- Добре съм.- каза Ми с механичен глас. Очите й станаха отново шарени.
- Трянсформирам-...- очите й побеляха и се превърна в същата фея. Мрачна и тъмна тя излезе на брега. От дрехите й капеше вода. Замахна с ръка и слунцето се скри.

Девин рязко излезе от водата и се затича към нея.След като беше достатъчно близо,на около 10 сантиметра от нея,той я погледна тряснато..
-Мама му ше и-..-Дев млъкна преди да е казал псувнята.
-Мия..добре ли..си?

Очите отново потъмняха.
- Става нещо.- едвам каза Мия и феята изчезна.
- Предполагам че е от онова топче!

-Я дай да го видя..-каза заинтересовано Девин и подаде ръка за да може Мия да му даде топчето.
-Очите ти бяха бели и ти се бе превърнала във онази фея..

Мия подаде топчето и седна намократа почва.
- Може би...- каза тя.

-Всичко започна когато ти дадоха това топче.-каза той подозрително.
-Защо просто не го изхвърлим?!-попита Девин раздразнено и се засили да хвърля топчето във езерото..

-Не!- каза Мия и спря ръката му.
- Имам по-добра идея. Когато утре отидем при царицата ще и го върна, без да знае.

-И то по някакъв начин ще се върне при теб и пак ще стане този инцидент,сигурен съм.-възпротиви се Девин.
-Единствения безопасен и лесен начин да се отървем от това чудо,е да го хвърлим в езерото.

- Добре хвърляй го. То ще се върне!- Каза Мия махайки своята ръка.

-Ъ..няма да се върне.Нали потъва във водата..а камъните не плуват.-отвърна той объркано..
-Как така ще се върне?