Забравената гора

Мия се луташе издърветата надявайки се новните създания да не я разпознаят. тя не трябваше да е тук. Не сега. Не по това време. Берг търсеше децата на луната. Тя беше забулена в черна роба, дълга до земята. Спря пред единственото червено дърво и извика. АООС! Няколко бели фигури застанаха пред нея и Мия им показа малка книжка, с овехтели черни корици, джобен формат. Тя й подадоха тетрадка, с бял надпис на японски.

Зак следеше Мия.
- Хммм... какво прави?
Той се скри зад едно дърво и започна да гледа...

Мия изръмжа на лунните хора и се обърна рязко. Червените й очи засветиха зверскии. Огледа се и тръгна към общата стая. Нямаше време.

- Тук става нещо!