Общата стая на 3ти курс

Девин се осъзна и й пусна ръката.
-Съжалявам..-измънка той бързо и погледна настрани.
-Таа..във гората на живота искаш ли?

- Има ли такава?- попита Мия и го хвана под ръка.
- Хич не ме пускай, туко виж съм се изгубила!

-Ъ..добре.-отвърна смутено Девин.
-Да има една такава гора в околностите на училището..да тръгваме.-двамата тръгнаха към гората..

Девин и Мия влязоха в общата стая.
-Мия!Хей,Мия!Сигурна ли си че..няма да има пострадали?-попита той тихо,малко стреснат от всичко това.

- Зависи от много неща!- усмихна се Мия.
- Но мисля, че няма да има... Стига да...- Ми не довърши. Чу се почукване от картината.

Девин се обърна рязко към картината със ококорени от страх и изумление очи.
-КОЙ Е ТАМ?!-извика той към портрета,вече нищо не му се струваше лудо,затова че не го бе срам да говори с рисунки.

- МЪЛЧИ БЕ КРЕТЕН!- извика ангелът от картината.
- КВО СИ СЕ РАЗКРЕЩЯЛ?- Картината се отвори.
- ОООО!- каза Мери. Имаше една малка фея. С жълти крила и красива зелена рокличка.
- Господин Айс!- провикна се тя. Отиде при Девин.
- Госпожа Кралицата Грейс ви вика на мирни преговори!- издекламира феичката.

-Коя?!Ама чакай..ти си..Мия..това нещо до мене е..-Девин сочеше с пръсти феята..
-Т-това е..ф-фея...!!!-той падна на дивана,във шок..говорещи портрети..елфи..феички..

- Благодаря!- обърна се вместо Айс, Мия към феичката. Подаде й една малинка.
- Ако кажеш, че никога не си виждал фея...

-..никога не съм виждал феичка..-потвърди Девин,легнал на дивана и вперил поглед в тавана със същата изумена и ококорена физиономия когато видя феята..

- Тъй...- каза Ми и отвори широко куфара си.
- С какво можеш да боравиш?- попита Мия докато кършеше пръсти.
- Идиота на дивана! МИСКЕ, ако още веднъж изкрещиш, ще видиш ти де е Годзила!- закани се ангелът от картината.

Девин мигновенно се сепна и се изправи от дивана.
-А ти ще видиш де ми е юмрука!-заплаши той и се изправи,гледайки със разярен поглед ангела от картината.

- Гологлавия с бялата перука да не ми се заканва, че ще видиш де зимуват раците!- продължи със заканите портрета.
- Госпожичке не ми казвайт де ви е юмрука, вижте де ми е меча!
- Момчета!-прекъсна ги Мия.- Млъкнете малкко! Мъже...- промърмори си тя.

Девин стисна юмруци.
-Имаш късмет че още не съм усвоил трансформацията си..ако имах криле досега да бях те откъртил от стената и да бях те хвърлил във черно море.-отново заплаши той и се обърна към Мия.
-Добре..сега..да видим какво има във магическото куфарче..-измънка заинтригувано Дев.Наведе се до Мия и впери поглед в куфара.

Мия заизважда всичко: кунаи, шурикени, копия, остриета, боздугани, пистолети.
- Мисля, че тия ще стигнат.- каза тя и запретна ръкави. Извади един крем, един гланц и четка. Започна да оправя външния си вид.

-Ъм..за къде се оправяш?-попита объркано Девин.
-Ние ще ходим на война,на битка!!!Едва ли някой ще се спре пред външния ти вид..-"освен мен" довърши мислено той и преглътна.

- Трябвая да сме красиви по всяко време! Това е основно правило! Подай ми ружа!- помолиго тя докато се сресваше.

-Добре..но ако питаш мен ти си красива и без тези неща.-усмихна се слабо Девин и й подаде "ружа" ,гледайки го със възмутен поглед сякаш той му е виновен за нещо..

Мия се нагласи... Или почти.
- Остава още нещо!- каза тяи щракна с пръсти дррехите й се промениха. Вече беше така:
- Готов ли си амиго?- попита Мия пооправяйки си косата.

Девин се зачерви..
-Ъ..да..-измънка той тихо.."Ако отиваме на турне във Прага.." довърши мислено Дев и си отдъхна.

- Вземи си някакво оръжие! За всеки случай!- каза Мия и се въоражи с червило и сенки.
- Готова съм.

-Ами ти?-попита той и взе един пистолет.Вдигна го изумително безпроблемно..явно не му тежеше.
-Уау..лек е..-помисли си Девин.

- Аз съм въоръжена. Незнаеш колко неща могат да се скрият по потника!- каза тя вземайки червилото. Отчупи си малко и... го изяде.

Девин повдигна вежда малко отвратен.
-Ъъ..добре..-измънка той объркано и погледна пистолета.
-Уау..готин е..-помисли си момчето.
-Ами онази феичка която изкочи от НЕВЪОБРАЗИМО-ДОСАДНИЯ ПОРТРЕТ и ни каза че кралицата Грейс е искала мир с нас?

- Това е за после. Първо ще видим преговорите. Пък после ако нещо се усложни, ще ползваме някои миризми.- каза Мия изваждайки дезодорант. Напръска се малко.
- Така...- почна Ми и седна на едно кресло.