Общата стая на 3ти курс

Мия чу че някой излиза. Решида види кой е... Може би някой нов? Тя излезе с "Ромео и Жулиета" в ръка. Видя Девин.
- Здрасти!- усмихна се тя и въздъхна.

Девин се обърна омърлушено.
-Здравей.-измънка той смутено и погледна встрани.

- Чел ли си "Ромео и Жулиета"? За двамата нещастно влюбени?- попита Мия показвайки книгата.
- От Шекспир е!- усмихна се тя.

-Да да хубаво.-измънка Девин кисело.
-Не чета сапунки.-беше му криво задето Мия беше избрала онова момче пред него,но и донякъде се чувстваше виновен защото той сигурно е прекалено скучен за нея..

- Всъщност това е класика. Защо си сърдит?- попита Мария.
- Запозна ли се със Зак. Приятен младеж. Като за приятел е добре!- каза Ми и се почеса.
- Жалко, че моето сърце е другаде!

-Да бе..-измънка Девин тихо.
-Сърдит съм защото така искам,и не,не съм се запознал със приятното момче по което си хлътнала.Нямам против,и без това съм скучен отвсякъде.Не се учудвам че предпочиташ него пред мен.Не го разочаровай,той сигурно те харесва.За какво ти е студеняк като мен който има бяла коса и още повече ледено-сини очи ?! Не се излагай с мен,сигурно той е много по-красив и по-добър от мен.-отвърна той и скръсти ръце.

- Какво? Ама ти... - Мия се удари по главата.
- Уф... Не съм хлътнала по момчето. Не го предпочитам и ти предлагам да не си правиш грешни изводи. Хлътнала съм по някой друг , явно си разбрал погрешно!- добави тя на свой ред скръсти ръце.

Зак влетя в общата зала като вихър, но се хлъзна и падна. Мигновенно се изправи и тръгна към Мия.
- Мия... аз, аз намерих книга. Книга за отненият кристал! Чакай!...- Зак се обърна към Девин- ТИ! ТИ!
Кой си ти?
- Аз съм Девин приятелят на Мия
- КАКВО? Мияя, ти имаш приятел! З-защо не ми каза?

- Чакай малко!- каза Мия настоятелно.
- Нямам приятел!- усмихна се тя.
- И не мисля скоро да имам! Това е Девин!- каза Ми и прояви интерес.
-Та каква е тая книга?

- А защо той ни следеше в гората! Чудех се кой е този! Та това е книга една от моите де, в която се разказва са кристла! Обаче искам да поговоря с теб насаме!

- Той също ми помага!- добави Мия и тръгна след Зак.
- Та, значи е твоя...

- книгата е твоя сега. Тя не ми трабва! На теб ти е нужна повече! Та...исках да те питам свободна ли си ...сега?

- Аха... Да свободна съм!- каза Мия и усмивката й се възвърна. Ами Девин?
- Само да кажа чао на Девин!- довирши тя и отиде до Девин.
- Девинчо виж сега: ние ме приятеи с него, така че спри! Чао!- каза му Мия и се върна при Зак.
- Та... Какво казваше.

Аз и-и-исках да те питам дали да излезем сега! По пътя ще поговорим за камъка или може да не искаш- каза Зак и зе зачерви!

- Добре.Но накъде ще вървим?- попита Мия любопитно.

- Може на плажа или на поляните! Ти избираш!

Продпочитам плажа!- каза Мия и се качи до спалнята. Беше спуснала косата си.
- Тръгваме ли?- попита тя.

- Да... обаче защо отиваш в спалните?

- Да взема някой неща!- намигна Мия.
- Е, хайде към морето и вълните!- усмихна се тя.

- Хайде!

Девин погледна настрани.
-Девинчо?-обърка се той и се качи във момчешката спалня.Беше меко казано разтроен но не му личеше.Доста умело прикриваше емоциите си.
-Е нямам против наистина..нека си има приятел,аз нямам против..-помисли си той и въздъхна.

- Виждам " Девинчо", че си притеснен-каза Зак

-Притеснен? Аз? Нееее..-Девин взе една книга и се направи че чете.
-Чета ъъ..ужаси..Една книга на ъъ..Стивън Кинг..-измънка той.
-Затова ти изглеждам притеснен..е тръгвай със Мия,тя е страхотно момиче.Прекарайте си добре,разбрах че имате среща..н-не че ме интересува,съжалявам че ви следях като първия идиот..тя се чувства по-добре с теб отколкото с мен!

- Всъщност... сега ще разберем това! Извинява, може ли да ми дадеш книгата на с. Кинг като я свършиш?

- За какво спорите?- попита Мия надничайки.