Общата стая на 3ти курс

-Ами..аз дойдох с тебе на езерото на любовта..и те чух..но ти не ме забеляза..и..ами така разбрах че ме харесваш..-измънка той засрамено.
-Не се сърди!

- Аха.- каз Мия. Всеки момент щеше да избухне от смях. Нещо йбеше смешно. Но какво?

Девин се усмихна леко..
-Ам..ти защо..точно ме харесваш?

- Откъде да знам. Казват: "Любовта е сляпа!".- каза Мия и се засмя.

Девин се усмихна леко.
-Аха..любовта е сляпа..

Мия се запъти към вратата.
- Отивам да намеря книгата...- каза Мия и излезе.

-Мия! Чакай!-извика й Девин и я последва..беше му писнало малко да я следва навсякъде без тя да обяснява но щеше да си трае.

Мия седна на едно кресло и изпъшка. Започна да си пее мислено. Тъй, де, поне правеше нещо. Тя започна да потропва в такт.
- Има ли някой?- провикна се Ми. Сякаш щеше да получи отговор.

Зак влезе в стаята на 3-курс и се услуша. Някой седна някъде Той се наведе и видя едно момиче.Бързо се
надигна и си удари главата. Чу се тъп удар.
- Има ли някой?- каза момичето.
- Да, има.- Каза Зак- Здрасти!

- Здрасти!- ухили се Мия и мислено спря песничката.
- Аз съм Мия!- бързо се представи тя и си разроши косата.
- Може да се каже, че съм донякъде нова!

- Наистина ли! Аз също!- Каза Зак щастливо.
- Да.- Усмихна се Мия.
- Ооо... Забравих! Аз съм Зак!

- Здрасти Зак!- усмихна се Мия и се засмя.
- Та, разгледа ли наоколо?- попита тя.
- Аз разгледах. С много приключения и загадки.- Последното изречение го смънка. Мда, като изключимфеята, пещерата, книгата, войните и още няколко "дребни" нещица всичко беше супер.

- това е наистина интересно!- Каза през смях Зак.
-може би...- Каза Мия...
- Ти откъде си?- попита Зак!

- М, не помня. Май беше градче.- каза Ми.
- Да забравя откъде съмпроизлязла. трагедия!- завайка се тя.

П.П. Отивам да ям!

- Ха-ха! Ти наистина ли... Забрави! Аз... ами аз
съм от Лондон!
преди малко те видях с едно момче...

- Мда, мисля, че ние сме третокурсниците. Той се казва Девин. Девин Айс.- каза Мия.
- Та, как е в Лондон?- попита тя развеселено.

- С една дума УЖАСНО!- каза Зак!
- Хммм...- Каза мия замислено
- Какво има?- Попита Зак!

- Ужасно?-Мия се поколеба.
- Доколкото знам там е готино. Там е и окото на Лондон: Въртележката! Имам братовчедка там.- добави тя.

- Това е страхотно! Мойте роднини са навсякъде из Англия!
- Сигорно си от много стар род- Каза Мия
-Така е! Обаче не... само от Англия, но няма значение. Разкажи ми За себе си!

- КАто?- попита Мия и се сети.
- Освен, че съм момиче войн, черен ангел и дъщеря на кралицата на елфите,друго интересно незнам!- усмихна се тя. Колко неща имаше на главата. Първо ония във книгата, после самата книга и стихиите и така нататък дозавършека на света.

- НЕ скучаеш.За разлика от мен! По Цял ден да четеш книги и да се разхождаш в замък.
Забравх да спомена , че живея в замък близо до Лондон и родителите ми са аристократи... но не се хваля с това!

- Направо не скучая! Само припкам и си пея!- каза саркастично Мия.
- Напротив. Преследват ме войници,страхувам се за своя живот, а за капак някакъв човек е затворен. Да не ти идва на главата!- каза Ми и въздъхна.

- Хммм...-Зак започна да мислии се опита да седне но не уцели креслото и падна.
Веднага се изправи.
-Ха-ха-ха-започна да се смее Мия.

- Ще вземеш да синатъртиш нещо.- каза през смях тя.
- Този път гледай да седнеш на правилното място!

-Ще се опитам!- каза изчервен Зак
-дано!
-поне още съм на спокойствие! Но около теб може да ме завлечеш в приключение!