Изабела...

С Джейкъб бяхме неразделни, досущ като брат и сестра. Една вечер той ме заведе у тях, имаха гости. В онова малко пространство се бяха събрали толкова много хора - Били, Чарли, Сю, Сет Лия и останалите от глутницата.
- Здравейте, деца! - поздравиха Чарли и Били в един глас. Макар, че аз трябваше да съм на около двадесет и една, а Джейк - на деветнадесет, за бащите ни все още бяхме малки.
- Джейк, Джейк! - повика Сет въодушевено. През цялото време беше залепен за него.
- Здрасти, хлапе - Джейкъб вдигна ръка за поздрав, а аз се засмях тихичко.
- Здравей, Джейк! - поздрави Лия. В мое присъствие винаги беше някак нащрек.
- Здравей, Лия - Джейк й се ухили.
- Как си? - попита го тя.
- Супер, ти как си? - отвърна той.
- Горе-долу съм добре - отговори Лия. Как щеше да е добре, когато на два метра от нея имаше вампир.
- Това е добре! - отвърна Джейк и ме поведе по-нататък - Хайде, Бела, да отидем при другите.
- До скоро, Джейк - каза Лия, а той й кимна в съгласие.
Докато върваяхме към Куил и Ембри, Джейкъб мълчеше. Вероятно мислеше за нещо.
- Хей, Джейк! - извика Куил - Искаш ли тази вечер да си разказваме спомени?
- Разбира се - отвърна той.
- Ти ли ще започнеш или аз? - попита Куил ентусиазирано. Какво ли беше намислил?
- Аз - каза Джейкъб.
Куил се обърна към мен и попита:
- Бела, искаш ли да кажеш нещо?
Аз се разсмях със звънливия си змях и отвърнах:
- Засега не, може би по-късно.
Зачудих се какво ли ще разкаже Джейкъб. И тогава той започна да говори за дните, в които бях човек:
- Моя най-любим спомен е, когато учех Бела да кара мотор - започна той и всички се обърнаха към него - Беше ми много забавно да я гледам как се цупеше, ако не станеше нещо както тя искаше - аз го сръгах в ребрата, вероятно, прекалено силно и той изохка.
Джейк продължи да говори за забавните ни моменти докато бях човек, а след това и за Неси. По гласа му личеше, как иска и тя да присъства, но Роуз ми беше казала, че Ренесме трябва да спи. В този момент, мобилният ми иззвъня и аз вдигнах, без да поглеждам кой е.