Училище за мутанти
Добре дошли в Училище Андор , това е професионално училище за мутанти , вампири , хора , демони , ангели и други чудати същества . Не чакай , а се регистрирай !


Това е училище за мутанти Андор.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  CalendarCalendar  GalleryGallery  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 СПОМЕНИТЕ НА КЛАНА НУНИЕС-ДЖЕЙМС

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Амарилис Нуниес
Болница
Болница
avatar

Брой мнения : 30
Reputation : 0
Join date : 11.08.2009
Местожителство : MiAMi, USA

ПисанеЗаглавие: СПОМЕНИТЕ НА КЛАНА НУНИЕС-ДЖЕЙМС   Вто Авг 11, 2009 9:02 pm

(АМАРИЛИС)
Флирт по Новозеландски
/ЧАСТ 1/

Въпреки натоварения ни живот и вечните проблеми с някой самонадеян кръвопиец често захвърлям всичко и водя близнаците на пътешествие. Когато самолета кацна на Новозеландска земя и излязохме от летището се запитах: „Защо чакахме толкова, за да дойдем тук?” Природата бе удивителна, а зеленото наоколо нямаше нищо общо с това което познавахме от американските континенти.

Благодарение на една от дарбите ми нямахме никави проблеми да се разхождаме дори през слънчевите дни. Ходехме дори на плаж – беше предизвикателство да имитирам карамелен тен по кожите ни. Много е забавно.

Бас пожела да отидем на ръгби. Играеха All Blacks.

Преди всяка игра изпълняват "haka" - маорски ритуален военен танц. Това е нещо което всеки трябва да види поне веднъж в живота си.

Обикновенно се е изпълнявал преди битка, за да се сплаши противника. Направо заобичах този отбор. След играта със Бас изкупихме магазина за сувенири. Никой непосмя да ме спре да се запозная с играчите от отбора. Разпитах ги за танца и другите маорски ритуали. Бях запленена от тази култура. Дори ми обещаха да ме заведат в типично маорско селце, за да се потопя по-добре в обстановката. Бях на върха на щастието. Винаги съм се разбирала без проблем с хората и това бе поредното доказателство. В селото се бяха подготвили за нас. Всички бяха с традиционни носии и изпълниха haka и други традиционни танци. Вечерта седнахме край големия огън. Заразказваха ни за историята си и ка успявали да побеждават противниците си с помоща на танците и бойната си подготовка. Обясних им че сме много развълнувани от присъствието си при тях и затова не ни се спи. Това винаги бе от полза – не им направи впечатление. Останаха с нас до сутринта. Дори ни предложиха да ни научат на движенията и думите. Изпаднах в екстаз. Преоблякоха ни с носии и до края на деня танцувахме, все едно сме родени там и сме репитирали цял живот. Един от най-незабравимите ни моменти.
През всичките тези години съм имала доста мъже и вампири в живота си. Но винаги съм обичала безрезрвно само едно същество.

Срещнах го когато бе малко жребче. Сам дойде при мен и остана – превърна се в прекрасен абаносов Мустанг. Нямам идея какво мислят другите вампири по този въпрос. Но аз определено вярвам в съществуването на ангелите. Той бе моя ангел на смъртта – така и го кръстих АНГЕЛЪТ НА СМЪРТТА / THE ANGEL OF THE DEATH /. Див, своенравен и хладнокръвен, но умен и изпълнен с много любов. Мислех че той ще остане единствената ми любов.

ГРЕШАХ.

Тук в Нова Зеландия срещнах моя рус ангел.

В мига в който се видяхме припламнаха искри.

- Здравей, казвам се Кристофър. Кристофър Джеймс.
- Приятно ми е, Амарилис Нуниес.
- Усетих аромата ти отдалеч и реших да ти се представя. – Ако можех сигурно щях да се изчервя. Някой ден трябва да проверя дали дарбата ми е способна на това. – Сигурно си за пръв път по тези места, защото щях да те подуша доста по-рано. – Самоуверено каза Крис.
- Да тук съм на екскурзия с брат си и сестра си. Близнаците ей там.
- Те наистина ли са ти брат и сестра или просто сте от един клан? – Имаше аромад на любимия ми преди млечен шоколад. А златните му коси ми напомниха за залезите удома.

- Истински роднини сме. Бяхме превърнати едновременно. – Разказах му нашата история. Беше узадачен от разказа за вълчето ни семейство, но ме изслуша внимателно. – Е това е моята история. Сега знаеш всичко за мен. А ти? – Погледнах го любопитно. – Ще ми разкажеш ли нещо повече за себеси?
- Ами какво да ти кажа? Роден съм на 11 Април 1073 в земите на днешен Израел. - Говорихме си с чесове. Разказа ми че преди е бил номад, но сега се установил на този прекрасен остров. Разказа ми за живота си сред хората в това райско кътче и как е решил да стане вегетарианец като нас. Изведнъж ....... ме целуна.

- Какво е това?
- Целувка.
- И на това му викаш целувка? Кой те е учил да се целуваш?

- Ха ха. Никоя жена не ми е говорила така. – Усмихна се той събличайки сакото си.
- Хубаво е да съм първа във всичко. – Усмихнах се аз.
Той ме сграбчи в обятията си и ме притисна до една стена. Захапа долната ми устна и после ме целуна страстно.

- Това прилича ли повече на целувка?
- Да. – Въздъхнах аз.


Последната промяна е направена от Амарилис Нуниес на Вто Авг 11, 2009 9:17 pm; мнението е било променяно общо 7 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://twilightbg.vampire-legend.com
Амарилис Нуниес
Болница
Болница
avatar

Брой мнения : 30
Reputation : 0
Join date : 11.08.2009
Местожителство : MiAMi, USA

ПисанеЗаглавие: СПОМЕНИТЕ НА КЛАНА НУНИЕС-ДЖЕЙМС   Вто Авг 11, 2009 9:03 pm

(АМАРИЛИС)
Флирт по Новозеландски
/ЧАСТ 2/






Станахме неразделни. Дори ме научи отново да ям щоколад и други човешки храни. На моменти дори забравях за близнаците.
Отидох му на гости. Една малка, доста модерна и откъсната от хората къща.

Гледката от прозорците бе неописуема.

Беше приготвил шоколадова торта и мохито.


- Ари, може ли да те питам нещо? – само той се обръщаше към мен така. Кимнах потвърдително. - Защо си с изрусена коса, а и тези сини лещи?
- Обичам промяната, а и така се вписвам доста по-добре сред хората.

- А може би си усетила, че ще се срещтнем и си искала косите ни да имат подобен цвят. – Усмихна се палаво.
- Възможно е. – Му отговорих с усмивка.
Цялото ми тяло тръпнеше от начина, по който ме гледаша.

Захапах десния си показалец.

Капките кръв се стичаха по него и намазах с тях врата си.

Той ме сграбчи в обятията си и ме качи върху барплота. Захапа врата ми и после ме целуна страстно. Разкъса бялата ми ризка и я захвърли на пода. Страстта изгаряше вплетените ни тела.

По-късно погледнах часовника на нощното шкафче.

- Досега не съм се чувствала толкова добре с някой мъж.

- Ари, това нашето се превръща във флирт по Новозеландски. – Усмихнах се. – Мисля че започвам да се влюбвам в теб.
- Това не е хубаво. – натъжих се аз.
- Защо?
- Какво ще стане когато дойде време да се върна удома. Няма ли да ни боли повече ако наистина се влюбим един в друг. Аз немога да остана тук. Имам семейство за което трябва да се грижа. Ти би ли оставил всичко тук заради мен.
- Незнам. Не съм се замислял за това. Извинявай! Просто изразих мислите си в този прекрасен момент. Може би си права. Не трябва да се привързваме много един към друг. Но това не ни пречи да се наслаждаваме на телата си докато си при мен. – Изчервих се. Сигурно бях червена като репичка, защото ме погледна узадачен. После се сети че от доста време упражнявам дарбата си, за да получа точно такъв ефект.
С Крис в Нова Зеландия прекарах един от най-хубавите си месеци. Какво ли правеха близнаците през това време? Надявам се и те да са се радвали на живота като мен.
Не исках да ме изпраща на летището. Нямаше да ми е лестно. Но явно нямах право на глас. Държахме ръцете си и се гледахме в очите.

- Не искам да си отиваш! – Каза той.

- Ще ми липсваш. – Отвърнах.

Тогава се целунахме за последен път.

Самолета се готвеше да излети, а аз се опитах да го намеря в тълпата. Беше сериозен и малко тъжен. Гледаше право в моя прозорец.

Каза ми: „АРИ, ОБИЧАМ ТЕ” Неможех да го чуя, виждах само как се движат сочните му устни. Помислих си „ЩЕ ТЕ ВИДЯ ЛИ ОТНОВО НЯКОЙ ДЕН?”
Самолета се засилваше бавно. Той сложи слънчевите си очила и запали цигара. Очите му не се отделиха от излитащия самолет, докато не стана малка далечна точица.

Облаците скриваха зеления остров. Колко ми липсваха сълзите в този момент.
Затворих очи.
- СБОГОМ КРИС! – Казах аз с тъжен глас.


Последната промяна е направена от Амарилис Нуниес на Вто Авг 11, 2009 9:19 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://twilightbg.vampire-legend.com
Амарилис Нуниес
Болница
Болница
avatar

Брой мнения : 30
Reputation : 0
Join date : 11.08.2009
Местожителство : MiAMi, USA

ПисанеЗаглавие: СПОМЕНИТЕ НА КЛАНА НУНИЕС-ДЖЕЙМС   Вто Авг 11, 2009 9:09 pm

(КРИСТОФЪР)

1109 година - ЗАГУБАТА

Реших да подаря екскурзия с кораб на съпругата ми Клара и семействата ни. Наближаваше годишнина от сватбата ни и съчетах двата подаръка. На борда бяхме аз, брат ми Джаксън, майка ми и баща ми, Клара и родителите и. Бяхме разделени в четири каюти. Джей-Джей бе прекалено радустен, че ще се шири сам в една каюта. Не че беше голяма по днешните стандарти, но за онова време можеше да си живееш царски на подобно място.
С брат ми винаги сме си приличала въпреки деветнадесетте години разлика. Аз съм по-големия, но хората доста ни бъркаха. Защото аз винаги бях гладко избръснат, с къса, спретната и русолява коса. Докато Джей-Джей бе с дълга тъмнокестенява рошава коса и от няколко години си бе пуснал тънки мустачки и брадичка.

С Кара ни настаниха в каюта с малко по-голямо легло, нали все още бяхме като младоженци.
В средата на пътуването капитана организира специална вечеря за нас. Седнях до богатата трапеза и я чаках. Когато тя дойде ми се стори, че в стаята влиза ангел. Бе облякла тъмно синята велурена рокля която и купих преди пътуването. Съвсем леко бе прибрала дългите си меки, абаносови коси, а сините и очи проблясваха на светлината от свещника. Розовите и сочни устни всеки ден ми напомняха, защо се бях оженил за нея. Бялата и пищна гръд ухаеше на мед и канела и ме подканяше да се нахвърля като звяр. Стъпваше леко и грациозно, сякаш вървеше по облачета. Леко и съблазнително поклащаше бедра. Не мислех за вечерята, а само за предстоящите мигове в топлата постеля.

Представях си къде ще я целувам страстно, къде ще я докосвам нежно. Усетих как облизвам потеклите ми лиги, а тя се усмихна палаво. Знаеше много добре какво трябва да направи, за да ме изкуши. Огледах по-внимателно каютата на капитана, в която бяхме. Той я бе оставил на наше разположение, заради повечето удобства. Нямаше прозорци към паулбата, само един голям над покритото с пурпурни кадифени чаршафи леглото. Бяха го постлали специално за нас. От прозореца се виждаше океана и дирята, която кораба оставя в него. Небето бе осеяно със звезди. Вратата се затваряше плътно и можеше да се заключи при желание. Когато станах от стола тя бе точно до мен. Притиснах я между мен и масивната маса. Прегърнах я през кръста и целунах нежната и бяла шия. Тя потрепна в ръцете ми. Глада, който изпитвах цял ден бе направил място на бушуващата страст, която ме изгаряше отвътре. Продължих да я целувам като слизах бавно по изрязаното и деколте. С едната си ръка светкавично разкопчах копчетата на гърба на роклята, а с другата развързах корсета. Тя се бе гласила за мен няколко часа, а аз я съблякох за нула време, още преди вечеря. Нямаше да мога да издържа да я гледам как се храни бавно и спокойно при условие че знае какво се върти в мъжката ми глава. Сграбчих я и я понесох към леглото. Хвърлих я леко в началото на леглото и тя се засмя. Докато лазеше по гръб бавно към възглавниците аз си хвърлих дрехите върху стола. Започнах да я целувам бавно и много страстно по цялото тяло, като започнах от десния и крак. Тя стенеше от удоволствие. Продължих да я обсипвам с ласки, когато нещо изгърмя. Тя потръпна, а аз се изправих, за да проверя какво става. Навлизахме в буря и целият кораб се люлееше ужастно. По цялото небе се появяваха светкавици, а гръмотевиците ни проглушаваха. Погледнах Кара, а тя бе ужасена, казах и да се облича. Запътих се към вратата, за да провера дали нямаха нужда от мен и да я заведа при семействата ни, когато капитана почука на вратата и ни попита дали сме добре. Морето бошуваше с огромни вълни, които спокойно можеха да обърнат големия кораб. Агонията на плавателния съд продължи не повече от половин час. Дървесината скърцаше докато се огува под силното действие на големите вълни. Вървяхме внимателно по палубата, когато главната мачта се счупи на две и затисна Кара. Беше толкова тежка, че неможех да я помръдна сам, наоколо нямаше никой, защото всеки се опитваше да спаси себе си и семейството си. Исках да повикам Джей, за да ми помогне да я освободя, когато тя извади кървавите си ръце из под мачтата. Погали лицето ми и каза, че няма смисъл, защото тя умира. Целунах я, а последните и думи бяха "КРИС, ОБИЧАМ ТЕ!" Издъхна в ръцете ми, а очите ми се напълниха със сълзи. Последно бях плакъл, когато бях на 3 и паднах от едно дърво. Когато тръгнах да търся останалите кораба започваше да потъва.

Не успях да спася никой. Каютите им бяха пълни с вода. Майка ми крещеше отвътре, баща ми се опитваше да отвори вратата, но безуспешно. Едвам успяхме да се сбогуваме, когато водата започна да излиза отвътре. Каютатта на родителите на Кара бе тиха. Последното, което помня добре е как една тежка греда повлече брат ми към дъното. Всичко останало ми е като мъгла. Помня една празна бъчва, и че се бях хванал за нея. Имаше още неколцина оцелели. Помня че бях изпаднал в безсъзнание и може би щях да умра. За щасти силно течение ме носеше към континента. Когато се свестих и видях един мъж да рисува на брега. Той ме издърпа, но после нищо не си спомням. Сигурно пак съм припаднал. Когато отново се свестих помосли, че съм умрял. Бях в някаква студена и много тъмна стая, миришеше на влага и мухъл, а аз изпитвах ацка изгаряща болка из цялото тяло. Чудех се какво ми е, но нямах представа. Не си спомням колко време бе продължила моята агоня. Но щом се свестих отново се почувствах като друг човек. Дълго стоях сам и постепенно започнах да изпитвам странни желания и нужди. Изпитвах глад, но не към какво да е а към кръв, човешка кръв. Исках да захапя някой за врата. "УЖАС" си помислих. По едно време се появи мъжът от плажа. Аз му се нахвърлих, бях усвирепел от глад. Какво ми бе направил, защо ме измъчваше така. Та аз бях добър и почтен човек. "Това няма нищо общо това дали си бил добър или не." - Каза един глас в главата ми. Май полудявах. Той постепенно ми обясни какво се е случило с мен и в какво съм се превърнал. Научи ме на всичко, което знаеше. Един ден усъзнах, че той неможе да ми каже нещо повече, и тръгнах в странство, за да търся отговорите, които ме интересуват.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://twilightbg.vampire-legend.com
Амарилис Нуниес
Болница
Болница
avatar

Брой мнения : 30
Reputation : 0
Join date : 11.08.2009
Местожителство : MiAMi, USA

ПисанеЗаглавие: СПОМЕНИТЕ НА КЛАНА НУНИЕС-ДЖЕЙМС   Вто Авг 11, 2009 9:21 pm

СОБСТВЕНОСТ НА КЛАНА НУНИЕС-ДЖЕЙМС
/PROPERTY OF THE NÚÑEZ-JAMES CLAN/



ИМЕНИЕТО В МАЯМИ:


Обожавам звука на разбиващи се в брега вълни. Когато дойдохме за пръв път да огледаме имението ми направи впечатление, че вълните се чуваха от всяко едно кътче.

Избрах тази къща, защото има местенце за всеки. Има 13 спални – осем за цялото семейство и шест за гостите, които постоянно идват.

СПАЛНЯТА И ДРЕШНИКА НА АМАРИЛИС И КРИСТОФЪР

СПАЛНЯТА НА НИКОЛ

СПАЛНЯТА НА СТЕФАНИ

ДРЕШНИКА НА НИКОЛ И СТЕФАНИ

СПАЛНЯТА НА СЕБАСТИАН

СПАЛНЯТА НА КОРИ

СПАЛНЯТА НА СПЕНСЪР И ТАЛИА

СПАЛНЯТА НА МИРНА

СПАЛНЯТА НА ЕВЪН-КОНЪР

ДЕТСКИЯ КЪТ

Всяка спалня има отделна баня.
В имението има модерна кухня с огромна трапезария.

Има всекидневна с орган и още три стаи за гости

Има голяма библиотека, три кабинета, зала за игра и филмова зала

Има два басейна – един закрит и един открит. Открит бар и фитнес зала.

Има бесетка за барбекю
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://twilightbg.vampire-legend.com
Амарилис Нуниес
Болница
Болница
avatar

Брой мнения : 30
Reputation : 0
Join date : 11.08.2009
Местожителство : MiAMi, USA

ПисанеЗаглавие: Re: СПОМЕНИТЕ НА КЛАНА НУНИЕС-ДЖЕЙМС   Вто Авг 11, 2009 9:23 pm

СОБСТВЕНОСТ НА КЛАНА НУНИЕС-ДЖЕЙМС
/PROPERTY OF THE NÚÑEZ-JAMES CLAN/




КЪЩАТА В НОВА ЗЕЛАНДИЯ:


Една малка, доста модерна и откъсната от хората къща

СПАЛНЯТА НА АМАРИЛИС И КРИСТОФЪР

ЕДНА ОТ БАНИТЕ

КУХНЯТА

ВСЕКИДНЕВНАТА

БАСЕЙНА

Гледката от прозорците е неописуема
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://twilightbg.vampire-legend.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: СПОМЕНИТЕ НА КЛАНА НУНИЕС-ДЖЕЙМС   

Върнете се в началото Go down
 
СПОМЕНИТЕ НА КЛАНА НУНИЕС-ДЖЕЙМС
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Училище за мутанти :: Забавна зона :: Лично творчество-
Идете на: