Ирището за баскетбол

РП на воля

Играеше ми се баскетбол но нямаше с кой затова играех сам стрелях и отбелязвах.Тук явно тренираше някакв отбо защото няколко човека в екипи стояха отстрани и ме гледаха.След малко един дойде и каза.
- Искате ли да играете с нас директоре ? - усмихнах се и кимнах.
- Хайде да започваме.Но ако дойде някой мой приятел ще играя с него срещу вас. - те се разсмяа леко и аз също.
- Добре професоре но едвали ще спечелите. - каза едно от момчетата.
- Ще видим. - казах аз и те дойдоха на игрището започнахме да играем когато при нас дойде.......

Том дойде, тука за да говори с Люк, но видя, че играе сам срещу други и реши да се включи, като каза:
- Люк, искаш ли помощ, не дойдох затова, но като свършим, ще говорим.

- Разбира се.Тъкмо ги водя с три точки щеми помогнеш както когато бяхме в училище. - усмихнах се и изчаках Том да влезе.
- Ди значи не се шегуваше като каза че щени победите но неочаквах сам да почти да го направиш. - каза задъхано едно от момчетата.Ди беше сакратено Директоре.

- Щом ги водиш, няма да се включвам, ще гледам отстрани, днеска ми дойде в повечко, като свършите, искам да говоря с тебе, за един въпрос. - каза му той.

След половин час мачат беше приключил на равно.
- Стига толкова за днес всички сме изморени. - усмихнах се и отидох до Том който седеше на една от пейките.Момчетата си тръгнаха като казаха утре ао мога да се движа да дойда пак.
- Добре ще дойда.Та Том какво има ?

- Искам да поговорим, за вълка в мене, ам може ли да ми дадеш почивка 1 месец, на някой остров, с твоя ангел, сигурен съм, че още е жив, не говоря този е в тебе, а този който ти е дал силите. Искам да ме тренира, за да контролирам вълка в мене. Знам, че скоро почва учебната година, но ще се върна колкото може по-късно. Даваш ли ми, така да се каже отпуск? - пита го Том.

- Разбира се но той няма да може починал е след като ми е дал силата си пожертвал е душата си зада ме спаси но знам кой може дати помогне бащаму също е ангел и щете научи на всичко.А аз искам дати кажа за нещо вчера срешнах една жена русалка ги мисля че се влюбих в нея целунахме се няколко пъти но после тя изчезна.Исках даго споделя с някой. - усмихнах се и му хвърлих топката.
- Ако вкараш от тук ти казвам къде даго намериш ако невкараш щети кажа когато го направиш. - шегувах се.

- Еми браво. - Том хвърля но пропуска и казва:
- От кога не съм играл. Ам аз също срещнах, момиче, ами както да го кажа, любов от пръв поглед и двамата. Ам още като се срещнахме, аз и предложих да станем гаджета и тя прие. Смятай от първият път. - докато казваше това, Том хвърли топката и тя влезе в коша.
- Ти сигурно си се запознал с нея незнам, може и да не си.

- Запознах се с нея когато те спрах да не сринеш училището. - взех топката и хвърлих вкарах от първия път.
- Хайде една игра.Ти започваш ще играем нещо като баскетбол но само двамта и само на единия кош искаш ли ?

- Добре. - каза Том. Той не беше играл отдавна, като каза:
- Не съм много добър нали знаеш?
- Та аз исках дази почивка - тренировка, защото видях, цяла глутница вълци. Водача им беше този който ме ухапа. Няколко пъти се случва, да ме вика и аз се преобразявам. Ти си имаш живот и не искам, да ти се бъркам постоянно като ставам върколак. - Те започнаха да играят.

- Добре няма проблем просто кажи че аз те ипращам.Щете научи на всичко което знае. - първи беше Том засега резултата беше 4:4 играехме до 11.

Те играха, ли играха, Том му взимаше топкато вкарваше, след това Люк изравняваше. Те стигнаха до 10:10, като Том каза:
- Аре дай да видим кой ще бие, вече аз се изморих, целият съм вир вода, а пък слънцето, сигурно и ти не си по-различно от мен. Да видим кой ще бие.

Те застана х и Том хвърли един път пропусна след което аз също пропуснах Том вкара и се зарадвах имах шанс даго изравня но пропуснах исках той да спечели.
- Браво спечели.

- Яхууу, спечелих. - каза радостно Том.
- Трябва, ли да ми изкараш, някакъв документ за отпуск или докато не почне годината, може да ходя, където си искам? - запита той, стария си приятел.

- Нищо нетрябва сега сме почивка сигорно скоро ще започне годината но трябва да изчакаме Сапфира да се върне каза че имала важна работа и замина за седмица и нещо. - усмихнах се и седнах на пейкаите.

- Ами ок, аз ще отида да се стягам багажа, ако нямаш нищо против. - като си мислеше за любимата си.
- Утре, ще тръгна, само кажи, каде да чакам баща ти и на каде ще тренирам с него? - запито га Том.

- Той щете намери спокойно.Хайде тръгвай. - усмихнах се и една приятелка прегрътка за довиждане след която той си тръгна.Аз се облегнах назад и главата ми овисна през една от пейките така виждах кой минава покрай игрището определено се надявах тя да мине но росалките не ходят.

Времето беше прекрасно. Още ми беше непознато наоколо и нямах търпение да го разгледам. Както се разхождах се озовах на едно игрише за баскетбол. Видях мъжа, който беше довел Том, след като беше започнал да се трансформира - директора. Реших да се отбия са го видя и да му благодаря. Влязох на игрището и се запътих към пейките, където беше той. Малко нерешително и с разтреперан глас, аз му казах:
- Добър ден, директоре. Как сте ?

Отових едното си око и видях....ъмммм....Викторияда така се казваше бяхме се запознали скоро.
- Здравей Вики еми добре съм почивам се след две изморителни игри една срещу отбор ученици срещу мен завършихме на равно но Том ме разби с 11:10 за него. - усмихнах се и се изправих.
- Ами ти как си ? Том тръгна ли вече ?

Погледнах намръщено. Не ми се говореше за това, но нямаше да покажа тази си слабост. Мразех да съм слаба. Изведнъж лицето ми стана гладко и спокойно. Отговорих с равен и спокоен глас:
- Добре съм. Ще прекара вечерта у нас и утре тръгва. Вече си е и стегнал багажа.
След тези думи се строполих на пейката и се загледах в земята. Вътре в мен изникна една ужасяваща борба - да запазя спокойствие или да се отдам на мъката си. Нямаше да издържа толкова дни без него. Че то едвам живеех миг за миг докато го няма, а сега, кой знае колко ще се бави, ами ако се случи и нещо с него. Никога нямаше да си го простя, че съм го пуснала, не че можех да направя нещо по въпроса, но можеше и да се опитам. Изведнъж се сепнах и се усетих, че съм на баскетболното игрище с директора. Съвсем бях забравила за това. Обърнах се към него и отговорих спокойно с усмивка:
- Извинявай. Малко се бях замислила.

- Притесняваш се за него бъди спокойно няма да пострада бащами е обучил и мен и дратовчедите ми ще се справи с най-добрия ми приятел пък и те се познават е той мие доведен баща но това непречи имам му пълно доверие. - усмихнах се и отпих малко вода от едно шише което си носех взех друго и го подадох.
- Искаш ли ? Само се успокой Джеймс е добър учител.

Не ме притесняваше това за тренировките, а това, че може да го преследват вълците. Направо се ужасявах при мисълта да му направят нещо. Без да се усетя една сълза се появи и падна безмислостно за земята, показвайки чувствата ми, макар и аз да не исках. Само това оставаше, да се разрева и то пред директора, а уж се водех за голяма и бях учителка. На това ли щях да уча децата ? Как да реват ? Трябва да се заема с контрола над себе си задължително. Погледнах го и видях шишето в ръката му, което беше в моя посока и поклатих категорично глава.
- Не, благодаря. Не съм жадна. - отговорих тъжно.

- Спокойно никой няма да нарани най-добрия ми приятел но исках дате питам нещо тъйкато си момиче.Онази вечер преди да дойда при вас бях на езерото и срешнах една жена мисля че беше русалка и от тогава мисля само за нея беше пълнолуние и тя пееше и после ме целуна и то няколко пъти след което изчезна от тогава несъм я виждал но много бих искал да я видя. - усмихнах се и подадох една кърпичка.
- Понякога е по-добре да поплачеш зада се успокойш.

Бях облечна с бяла ефирна рокля падаща до коленете. Минавах оттък и вървях към училището. Краката не ми харесваха колкото опашката, но уви и те бяха на мен. Нямах търпение да се върна в езерото. Минах покрая някакакъв мъж и духна вятър. Косата ми се разпиля и цето ми се откри. Невъзможно. Това беше мъжът от онази вечер. Пребледнях и побягнах...